Робин Кук - Криза

— Какво разбираш под „договорна такса“? — попита Джак изненадано.

— Крейг напусна предишната си амбулаторна практика и от две години работи като домашен лекар.

— Сериозно? — Джак нямаше представа. — Защо? Мислех, че практиката му процъфтява и че тази работа му харесва.

— Ще ти кажа главната причина, дори той да не я казва — каза Алексис и придърпа стола си по-близо към масата, сякаш се готвеше да разкрие тайна. — През последните години Крейг усещаше, че прогресивно губи контрол над решенията за лечението на пациентите. Сигурна съм, че разбираш за какво говоря — все повече и повече усложнения от здравно-осигурителните компании и различни здравни планове с орязани разходи, все по-силна намеса в отношенията между лекар и пациент, като казват на лекарите какво могат и какво не могат да правят. За човек като Крейг това е бил един непрекъснат кошмар.

— Ако го попитам каква е причината за промяната, какво би ми отговорил? — попита Джак. Той беше смаян. Беше чувал за обслужваща медицина, но мислеше, че става въпрос за малка, незначителна група или по-скоро за пореден моден каприз в системата. Никога не беше говорил с лекар, практикуващ в подобно сдружение.

— Не би признал, че някога е направил компромис по отношение лечението на пациент поради външно влияние, но би измамил себе си. За да поддържа практиката си платежоспособна, се налагаше да приема все повече пациенти всеки божи ден. Причината да завие към обслужващата медицина е, че това ще му осигури възможността да практикува медицина по начина, по който я е учил в университета, че ще отделя на всеки пациент толкова време, колкото му е нужно.

— Е, то е същото.

— Не, има тънка разлика, въпреки че той отчасти я осъзнава. Разликата е между негативния тласък и позитивното теглене напред. Той наблягаше на пациента.

— Видът на практиката му има ли някакво отношение към делото за лекарска небрежност?

— Да, поне според адвоката на ищеца, който — трябва да призная — се представи по-добре от очакваното.

— Какво имаш предвид?

— Когато го погледнеш, ако дойдеш в съда, не би допуснал, че може да е ефективен. Как да кажа: той е съчетание от безвкусния адвокат, който води дела за обезщетение и адвоката на мафията, на половината от годините на защитника на Крейг. Но осъществи изненадващо ефективна връзка със съдебните заседатели.

— Как би могъл видът на медицинската практика на Крейг да играе роля в делото? Каза ли го адвокатът на ищеца във встъпителната си реч?

— Категорично и много въздействащо. Цялата концепция на т.нар. обслужваща медицина е базирана на удовлетворяването на нуждите на пациента, както ни обслужва портиерът в хотел.

— Схващам асоциацията.

— Като става въпрос за това, всеки пациент има достъп до лекаря чрез клетъчен телефон или електронна поща, така че да може да контактува с лекаря си непрекъснато и да бъде прегледан, ако е необходимо.

— Звучи като покана за злоупотреба от страна на пациента.

— Предполагам с някои пациенти. Но не това притесняваше Крейг. Всъщност, изглежда това му харесваше, защото започна да прави домашни посещения извън работно време. Струва ми се, че за него това беше малко ретро и имаше носталгичен привкус.

— Домашни посещения? — вдигна вежди Джак. — Домашните посещения обикновено са чиста загуба на време. В наше време лекарите са толкова ограничени в онова, което могат да правят.

— Въпреки това на някои пациенти им харесва, включително на починалата. Крейг често ходеше при нея след работа. Всъщност, беше я преглеждал сутринта в същия ден, за който го обвиняват, че е допуснал небрежност. Същата вечер положението й се влошило и Крейг отишъл на домашна визитация.

— Струва ми се, че трудно може да бъде обвинен дотук.

— Всеки би го приел така, но според адвоката на ищеца Крейг е направил визитация в дома й, вместо да я изпрати в болницата, което е било неправилното в случая, тъй като е забавило поставянето на диагноза и спешното лечение на сърдечната криза.

— Направо е абсурдно! — възмути се Джак.

— Не и когато го чуеш от устата на адвоката на ищеца при встъпителната му реч. Сам разбираш, около цялата история има и други обстоятелства, които са важни. Станало е, когато аз и Крейг бяхме официално разделени. По онова време той живееше в апартамент в Бостън с една от неговите секретарки, Лиона.

— Господи боже! — възкликна Джак. — Дори не мога да преброя колко истории съм чувал за женени лекари, които поддържат връзка със собствените си секретарки. Макар, че в наши дни повечето мъже се стараят да не се срещат с подчинените си. Това си е като сам да молиш за юридически неприятности.