Робин Кук - Криза

— Страхотно местенце — подсвирна Джак. — Но сигурна ли си, че нямаш нищо против да ме пуснеш в кабинета си? — Той включи една от стоящите лампи и помещението се обля в ярка, топла светлина.

— Разбира се, че нямам нищо против!

— Ами Крейг? Той дали ще е съгласен?

— Няма да се възпротиви. Не е такъв.

— Е, тогава ще се разположа тук. Предполагам, че работата ще ми отнеме не повече от няколко часа. — Той остави издутия кафяв плик върху масичката между двата стола за четене.

— Както се казва: чукни на дърво! Аз отивам да си легна. Трябва да будя децата за училище, утре ще стават рано. Има достатъчно напитки в кухненския хладилник, както и в мокрия бюфет, така че се обслужвай.

— Чудесно! Сядам.

Алексис плъзна поглед по високата му фигура, после се спря върху лицето му.

— Трябва да ти кажа, братко, че наистина изглеждаш много добре. Когато те посетих в Илинойс и още работеше като офталмолог, имаше съвсем различен вид. Сякаш беше друг човек.

— Наистина бях друг човек.

— Страхувах се, че започваш да напълняваш.

— Бях напълнял.

— Сега изглеждаш стегнат, заякнал, лицето ти е със здрав тен — като на актьор в някой уестърн.

Джак се разсмя.

— Ама че описание! Откъде го изрови?

— С момичетата наскоро гледахме някои стари филми на Серджо Леоне. Бяха възложили на Трейси за курса й по филмово изкуство в училище. Сериозно, в невероятно добра форма си. Каква е тайната ти?

— Баскетбол и въртене на педали. Това ми е второто работно място.

— Може би и аз трябва да опитам — засмя се Алексис. След това добави: — Лека нощ, братле, ще се видим утре сутринта. Както можеш да предположиш, с три момичета е пълна лудница.

Крейг я загледа как слиза надолу, махва му и изчезва зад стълбите. После се обърна и отново обходи с очи стаята. Внезапна тишина се спусна като одеяло. Мястото изглеждаше толкова различно и миришеше толкова различно от привичното му обкръжение, сякаш бе на друга планета.

Малко смутен от това, че се намира в нечии чужди покои, той се отпусна в люлеещия се стол, осветен от ярката светлина на лампата. Първото нещо, което направи беше да извади клетъчния си телефон и да го включи. Имаше съобщение от Уорън с обещаните име и телефонен номер на приятеля му в Бостън. Казваше се Дейвид Томас и той побърза веднага да се свърже с него, като си мислеше, че може да има нужда от малко физически упражнения, ако следващият ден се окажеше толкова стресиращ, колкото очакваше. Уклончивостта на Алексис относно отговора на Крейг за идването на Джак бе достатъчна, за да накара когото и да било да се почувства не особено желан.

Уорън сигурно беше превъзнесъл Джак до небесата, когато бе говорил с приятеля си, защото Дейвид прозвуча ентусиазирано, когато стана дума за един мач.

— Играем всяка вечер, като започваме в пет следобед, мой човек! — беше казал Дейвид. — Докарай си задника тук и ще видим какво можеш. — Беше му обяснил къде се намира игрището на Мемориал драйв до Харвард и Джак беше обещал да се опита да е там в късния следобед.

След това звънна на Лори да й каже, че е пристигнал и се е настанил добре, както се и очаквало.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя предпазливо.

— Тепърва предстои да се срещна с Крейг Бауман. Работата е там, че той изобщо не се радва, че съм тук.

— Не е много приятно, като се има предвид в какъв момент се случва.

Джак й каза, че в делото не се засягат никакви технически медицински въпроси и е далеч по-объркано, което му дава още по-малки шансове да помогне.

— Надявам се това да означава, че ще се прибереш по-скоро — изрази надежда Лори.

— Тъкмо се каня да започна да чета папките — каза Джак. — Предполагам, че от тях ще науча повече.

— Късмет тогава!

— Благодаря, ще имам нужда.

Те приключиха разговора и той остави телефона настрана. Заслуша се за момент в шумовете на огромната къща. Беше тихо като в гробница. Взе кафявия плик и изсипа съдържанието му върху масичката отстрани. Първото, на което попадна, беше научна статия, в която Крейг беше съавтор с прочут клетъчен биолог от Харвард, публикувана в престижното „Ню Ингланд Джърнъл ъв Медисин“. Отнасяше се до функционирането на натриевите каналчета в клетъчните мембрани, отговарящи за нервната и мускулната способност за действие. Имаше дори някакви диаграми и електронни микрографии на подклетъчна молекулярна структура. Той погледна в раздела за използваните материали и методи. Порази го, че някому могат да хрумнат такива сложи идеи, камо ли пък да ги изучава. Като видя, че няма да е в състояние да ги разбере в момента, той остави статията и взе копие на едно от показанията. Беше на Лиона Ратнър.