Робин Кук - Криза

— Имам чувството, че си твърде великодушен към мъжете, преживяващи криза на средната възраст, оказали се заключени в реалност, която не оправдава романтичните им очаквания. Мисля, че Крейг попада в същата група, макар че не двайсет и тригодишното тяло на Лиона е било първоначалното изкушение. По ирония на съдбата тази роля е изиграло преминаването му към домашна практика, която му осигурява нещо, което никога преди не е имал: свободно време. Свободното време е опасно нещо за човек, прекарал половината си живот във всеотдайна работа като Крейг. То е като да се събудиш един ден, да се огледаш в огледалото и да не харесаш онова, което виждаш. Откъде иначе този вманиачен интерес към културата? Искаше да навакса пропуснатото време и за една нощ да придобие образа на изискана личност. Но не му беше достатъчно да го прави само като хоби. Точно както и в медицината, той искаше да постигне стопроцентов успех и настояваше да го съпътствам. Но очевидно не бе възможно да го направя с тази моя работа и отговорността към децата. Затова се изнесе, доколкото знам. Лиона дойде по-късно, когато той осъзна, че е самотен.

— Ако се опитваш да ме накараш да го съжалявам, няма да стане.

— Просто искам да знаеш срещу какво се изправяш. Адвокатът на ищеца знае, че Крейг и Лиона са имали билети за симфоничния концерт в същата вечер, когато е починала съпругата на ищеца. Той каза, че свидетелите ще потвърдят, че Крейг е направил домашно посещение, макар да е подозирал сърдечен удар. Ако е установял, че действително се касае за удар, той не би могъл да стигне навреме за концерта. Симфоничната зала е по-близко до къщата на ищеца, отколкото до „Нютън Мемориал Хоспитал“.

— Нека да позная — Лиона е определена за свидетел.

— Разбира се! Сега тя е отблъснатата любовница. И за да станат нещата още по-лоши, продължава да работи в офиса на Крейг, а той не може да я изхвърли, защото се страхува от друго дело.

— Значи адвокатът на ищеца се бори да докаже, че Крейг е изложил пациентката на риск, като е залагал, че не става въпрос за удар.

— Това е същността. Казват, че не е положил стандартните медицински грижи, в смисъл на поставяне на своевременна диагноза, което е критично при сърдечна криза, както събитията показаха по-късно. Няма нужда дори да се докаже, че жената е щяла да оцелее, ако е взета в болница. Разбира се, жестоката ирония е, че твърдението е диаметрално противоположно на стила на медицинската практика на Крейг. Както ти казах, той винаги е поставял на първо място пациентите, дори пред семейството си.

Джак прокара нервно ръка през косата си.

— По-сложно е, отколкото мислех. Предполагах, че дискусията се върти около някакъв по-особен медицински въпрос. Което означава, че шансовете да помогна са още по-малки, отколкото предполагах.

— Кой знае? — произнесе Алексис фаталистично. Тя се отдалечи и взе от близката масичка един кафяв плик, пълен с документи, след което го остави шумно пред него. — Тук е копие от процеса. Съдържа всичко — от въпросите до клетвените показания към медицинските протоколи. Не е включен единствено преписът от днешното заседание, но аз ти преразказах вече как мина. Има дори няколко от последните научни статии на Крейг, които той предложи да включа. Не знам защо: може би за имидж, представял си е, че ще те впечатли.

— Може би ще се впечатля, ако мога да ги разбера. Както и да е, изглежда, че ме чака работа.

— Не знам къде ще искаш да работиш. Имаш голям избор. Освен в стаята си долу в мазето, мога да ти покажа още няколко места.

Алексис го поведе из първия етаж на къщата. Дневната беше огромна, но изглеждаше странно необживяна, сякаш никой никога не беше минавал по дебелия килим. Джак я отхвърли. Следваше библиотеката, облицована в махагонови панели с мокър бюфет, но изглеждаше тъмна и мрачна с оскъдното си осветление. Не, благодаря! Отдолу се намираше звуковата зала с монтирани на тавана прожектори и няколко редици столове. Още по-неподходящо и лошо осветление, отколкото в библиотеката. В края на помещението имаше доста голямо студио с бюра за сестра му и зет му покрай двете срещуположни стени. Бюрото на Крейг беше спретнато, всеки молив бе подреден и с подострен като игла връх. Бюрото на сестра му тънеше в безпорядък — купчина от книги, списания и принтирани статии. Имаше няколко стола за четене и възглавници. Един прозорец, подобен на онзи в голямата стая горе, гледаше навън към цветна леха с малък фонтан. От двете страни на входната врата бяха поставени полици, които се издигаха от пода до тавана. Сред бъркотията от медицински и психологически справочници се мъдреше старомодната докторска чанта на Крейг и портативно устройство за ЕКГ. Като за работно място, най-доброто нещо в стаята бе осветлението с инсталирани дискретно в тавана крушки и индивидуални настолни лампи на всяко бюро, както и по една стояща лампа до всеки люлеещ се стол.