Робин Кук - Криза

— Значи това може да я е убило, ако не е имала сърдечна криза?

— Евентуално. А при теб какво има?

— Свърших. Подезичната кост е непокътната.

— Добре! Защо не извадиш мозъка, докато приключа с корема? Така ще спечелим време. — Джак погледна към стенния часовник. Наближаваше осем и стомахът му къркореше. — Ще ме придружиш ли на вечеря? — извика той на Латаша, която в момента беше с гръб към масата.

— Да видим в колко ще свършим тук — отвърна му тя през рамо.

Джак реши да огледа коремната кухина.

— Трябва да му го призная на Харолд Лангли. Работата, която е свършил по Пейшънс Станхоуп, би била гордост и за древен Египет.

— Да си кажа право, нямам голям опит с балсамирани трупове, но състоянието на този тук е много по-добро, отколкото очаквах.

Джак опипа черния дроб и огледа за метастази в дебелото черво. Не откри такива и направи серия срезове през органа, но той изглеждаше чист. Знаеше, че би могъл да намери нещо под микроскоп, но това щеше да стане на по-късен етап.

Двайсет минути по-късно, след като бяха взети проби от мозъка и от различни други органи, двамата патолози насочиха вниманието си към сърцето. Джак отстрани белите дробове и сега сърцето стоеше във ваничката пред него.

— Май най-интересното е запазено за накрая — каза той, докато нетърпеливо го гледаше и се питаше какви ли тайни крие. Цветът на мускулната тъкан беше сив, но хлъзгавата повърхност на мастната тъкан изглеждаше леко кафеникава.

— Това ще е десертът — потри ръце ентусиазирано и Латаша.

— Напомня ми за един случай, който правих преди половин година. Беше жена, която колабирала в магазина „Блумингдейлс“ — сърцето й не могло да бъде стимулирано от външен пейсмейкър, точно както при Пейшънс Станхоуп.

— И какво откри тогава?

— Значително стеснение в развитието на задната низходяща коронарна артерия. Както изглежда, един малък тромб внезапно бе извадил от строя доста солидна част от проводящата система на сърцето.

— И сега ли очакваш нещо подобно?

— Във всеки случай тази вероятност стои високо в списъка ми — отвърна Джак. — Но си мисля, че ще открием някаква аномалия в преградата, която аномалия е причинявала връщане на кръвта в посока отдясно наляво, на което се дължи и цианозата. — След това добави: — Боя се обаче, че с това няма да установим защо някой толкова настоятелно не иска да открием нищо.

— Мисля, че ще открием широко разпространена коронарна болест и доказателства за предишни малки, асимптоматични сърдечни кризи, така че сърдечносъдовата й система е била в риск още преди финалния епизод, но не до степен, че да се разбере от стандартната електрокардиограма.

— Интересно предположение. — Джак погледна към Латаша, която продължаваше да се взира в сърцето. Уважението му към нея нарастваше. Само му се искаше да не изглежда като деветнайсетгодишна. Това го караше да се чувства, сякаш вече е превалил хълма.

— Не забравяй, че симптомите за коронарна болест на сърцето при жените в критическата са различни от тези на мъжете! Случаят, който току-що описа, го доказва.

— Не ме карай да се чувствам толкова древен и неинформиран — оплака се той.

Тя направи оправдателен жест с ръка.

— Да бе, сигурно.

— Какво ще кажеш да сключим един малък облог? Аз твърдя, че е вродено, а ти казваш, че е дегенеративно. Обзалагам се на пет долара, че съм прав.

— О, много се изхвърляш! — подразни го Латаша. — Пет в брой не са малко, но мисля да удвоя на десет.

— Ти си на ред — каза Джак. След като обърна сърцето, той взе форцепс и ножица и започна да работи. Латаша поддържаше органа, докато той внимателно го обследва и отвори дясната коронарна артерия, съсредоточавайки се върху задното спускащо се разклонение. Продължи до там, докъдето позволяваха инструментите, след което се изправи и опъна гърба си.

— Няма стеснения — произнесе той със смес от изненада и разочарование. Макар обикновено да не бързаше да се ангажира с диагноза, боейки се, че по този начин може да пропусне да открие нещо, този път беше напълно сигурен, че ще се сблъска с патология. Дясната коронарна артерия, снабдяваща с кръв по-голямата част от сърдечносъдовата система, беше излязла от строя при сърдечната криза на Пейшънс Станхоуп.

— Не се отчайвай — каза му Латаша. — Десетте долара още си стоят. Стеснение няма, но не виждам никакви атеросклеротични отлагания.

— Права си. Идеално чиста е — съгласи се Джак. Направо не можеше да повярва. Целият кръвоносен съд беше съвсем нормален.