Робин Кук - Криза

— Е, това звучи по-приемливо, отколкото да обвиняваш болницата в опит да покрият нещо.

— Мисълта за свръхдоза или погрешно лекарство не е само моя. Искаш ли да чуеш?

— Слушам, но се надявам следващата ти идея да е по-смислена от първата.

Джак си помисли за някакъв саркастичен, духовит отговор, но се въздържа.

— Идеята, че болницата е предрекла сърдечната криза на Пейшънс Станхоуп и противопоставянето на аутопсията са две отделни, макари относително свързани обстоятелства. Ами ако и в двете са замесени едни и същи хора?

Настъпи дълга пауза, след което Алексис произнесе:

— Не съм сигурна, че те разбирам. Да не би да казваш, че някой е предизвикал сърдечна криза на Пейшънс Станхоуп и сега се опитва да попречи на аутопсията, за да не се разкрие?

— Точно това предполагам.

— Не знам, Джак. Звучи ми прекалено налудничаво. Да не би да имаш предвид Джордан Станхоуп?

— Той е първият, който ми идва на ум. Крейг каза, че Джордан и Пейшънс трудно можели да минат за любовна двойка и че Джордан би имал най-голяма полза от смъртта на съпругата си. Определено не си е губил времето за траур. От всичко, което знам, той и любовницата му са имали връзка още докато Пейшънс е била в картинката.

— Как може някой нарочно да причини на друг сърдечна криза?

— Като му даде дигиталин.

— Наистина не знам — каза Алексис несигурно. — Струва ми се доста пресилено. Ако Джордан е бил толкова виновен, сигурно нямаше да се захваща да повдига обвинение за лекарска небрежност и нямаше да подпише формулярите за ексхумацията.

— Мислих по въпроса — каза Джак, докато влизаше в паркинга на „Нютън Мемориал Хоспитал“. — Съгласен съм, че не изглежда разумно, но може би си нямаме работа с разумен човек. Може би Джордан е решил да го направи, за да покаже колко по-умен е от нас, останалите. Но тази хипотеза е твърде прибързана. Първо токсиколозите трябва да открият някакво лекарство в пробите. Ако открият нещо, тогава ще му мислим.

— За втори път употребяваш множествено число. Казваш го просто така, или имаш нещо предвид?

— Една съдебна патоложка от бостънския Патологически център ми помага много.

— Надявам се, че си говорил с Лори — каза Алексис. — Няма ли проблеми с това, че още си тук?

— Е, не е особено щастлива, но се справя.

— Не мога да повярвам, че утре се жениш.

— Нито пък аз. — Той се огледа, търсейки свободно място на паркинга. Фаровете му осветиха няколко врабчета. — Какво стана днес в съда?

— Рандолф призова двама експерти, от Йейл и от Колумбийския университет. И двамата звучаха правдоподобно, но не и вълнуващо. Най-хубавото беше, че нямаха уговорка с Тони, който се опита да ги сплаши. Смятам, че Тони се надяваше Рандолф да извика Крейг отново, но Рандолф умно не го направи. Вместо това Рандолф спря представянето на доказателства. Това беше. Утре сутринта ще чуем решението.

— Интуицията ти за изхода на делото промени ли се?

— Всъщност не. Свидетелите на защитата бяха добри, но не бяха от града. И понеже Бостън е нещо като Меката на медицината, не мисля, че фактът, че са дошли от далечни университети ще направи благоприятно впечатление на журито. Експертите на Тони бяха по-въздействащи.

— Може би имаш право.

— Само в случай, че по чудо успееш да откриеш някакъв пропуск или грешка в картона на Пейшънс, Крейг ще бъде спасен.

— Не мисли, че вече не ми е минавало през ума. За да съм честен, това е основната ми мотивация. Как е настроението му в момента?

— Унило, както обикновено. Може би дори по-лошо. Дори се безпокоя малко, че е сам вкъщи. Кога мислиш да се прибереш?

— Изобщо не знам — каза Джак, внезапно усетил вина, че няма никакво желание да се връща в дома на Бауман.

— Може би ще е добре да видиш как е. Нещо не ми харесва тази комбинация от сънотворни и алкохол.

— Окей, обещавам — въздъхна той. — Сега съм в болницата и трябва да действам.

— Независимо какво ще стане, наистина ти благодаря за усилията, Джак. Дори не можеш да си представиш каква опора ми беше през цялото време.

— И го мислиш, макар че заради намесата ми заплашиха момичетата?

— Не смятам, че имаш ни най-малка вина.

След още няколко фрази двамата си пожелаха лека нощ и затвориха телефоните. Джак се замисли за това колко много се бяха променили отношенията им с времето. Стана му приятно, че той и сестра му бяха възвърнали някогашната си близост.

Усети онази стръв за работа, която Латаша бе разпалила у него. Сестра му може и да имаше право, но докато не се докажеше, всичко бе възможно. От опит знаеше, че най-нестандартните му предположения се бяха оказвали верни.