Робин Кук - Криза

Нютън, Масачузетс

Четвъртък, 8 юни 2006 г.

9:05 ч.

Алексис вдигна след четвъртото позвъняване. Джак бе на път от погребалния дом „Лангли-Пиърсън“ към „Нютън Мемориал Хоспитал“. Беше решил да направи кратко посещение за половин час, преди завършването на смяната, за да се срещне с Мат Гилбърт и Джорджина О’Кийф. Беше импулсивно решение, когато той и Латаша излязоха от погребалния дом, след като приключиха с аутопсията. Тя бе казала, че ще се отбие в апартамента си, за да нахрани кучето, оставяйки течните проби в токсикологичната лаборатория с бележка за Алън да се обади колкото е възможно по-скоро; после щеше да вземе две пици, преди да се срещнат с Джак на паркинга на Патологическия център.

— Надявах се да си ти — каза Алексис, когато чу гласа му.

— Добре ли ме чуваш?

— Да, къде си?

— Непрекъснато си задавам този въпрос — пошегува се той. Настроението му бе паднало до най-ниската си точка, когато не откри нищо по време на аутопсията на Пейшънс Станхоуп, но Латаша го беше заразила с ентусиазма си и чувството му за хумор се възвръщаше.

— Настроението ти е особено. Какво се е случило?

— В колата съм, на път към „Нютън Мемориал“.

— Добре ли си?

— Прекрасно. Възнамерявам да вляза и да задам няколко въпроса на персонала от спешното, който е лекувал Пейшънс Станхоуп.

— Направи ли аутопсията?

— Направих я.

— И?

— Освен рака на дебелото черво, който няма отношение към случая, не намерих нищо.

— Нищо? — Гласът на сестра му се вдигна въпросително. Разочарованието й се усещаше.

— Знам какво си мислиш, защото и аз го мисля. Бях отчаян. Но сега смятам, че е било неочакван подарък.

— Как така?

— Ако бях открил каквото и да е вродено коронарно заболяване, каквото всъщност очаквах да открия, щях да оставя нещата такива, каквито са. Имала е сърдечно заболяване, получила е сърдечна криза. Край на историята. Но фактът, че такова заболяване не се откри, направо плаче за обяснение. Искам да кажа, че съществува незначителен шанс да е имала фатално кардиологично събитие, което ние не сме в състояние да диагностицираме в момента, осем месеца след факта, но по-скоро вярвам, че се касае за нещо друго, особено, като се има предвид съпротивата на Франко по повод аутопсията, опита му да ме изблъска от пътя и заплахите над децата. Впрочем, как са те?

— Добре са. Държат се много спокойно, даже са си организирали бал у баба си, която винаги ги глези. Но да се върнем на въпроса: какво всъщност се опитваш да ми кажеш?

— Не знам точно. Но ми хрумват разни мисли, в които може и да има нещо. Смъртта на Пейшънс Станхоуп и съпротивата срещу желанието ми да направя аутопсия могат да са две напълно различни обстоятелства. Фасано и групата му може да стоят зад заплахите само по користни съображения. Но има нещо, което не ми се връзва. Защо ще стига чак до там, че да нахлува в дома ти, след което по най-тъп начин ще ме остави да извърша ексхумация-та? Имам чувството, че тези три действия са съвършено отделни и несвързани едно с друго. Фасано ме заплаши и ми каза защо го прави. Франко ми има зъб, елен като го ударих през зъбите, така че проблемът ми с него няма нищо общо с Пейшънс Станхоуп. Това оставя необяснено нахлуването в къщата ти.

— Май става доста сложно — въздъхна сестра му. — Ако Тони Фасано не стои зад заплахата над децата, тогава кой е?

— Представа нямам. Но се питах каква може да е мотивацията, ако не са замесени Франко и парите. Ясно е, че някой се опитва да ми попречи да разбера нещо, а кое е това нещо, което може да се разбере от една аутопсия? Или свръхдоза лекарство, или погрешно лекарство, дадено в болницата. Болниците са големи структури с много акционери, замесени са много пари.

— Това е лудост — категорично отхвърли идеята Алексис. — Болницата не може да е зад тероризирането на децата ми.

— Алексис, ти поиска от мен да дойда в Бостън и да помогна, което и правя.

— Но болницата?! — простена тя. — Заради това ли отиваш там?

— Да — призна той. — Изглежда ми логично. Направиха ми впечатление двама души от спешното отделение, с които разговарях във вторник. Те са прями и не хитруват. Искам отново да разменя по някоя дума с тях.

— Да не би да се каниш да ги питаш дали от болницата са направили огромната грешка да изпратят някакви типове, които да тормозят децата ми? Това са пълни глупости!

— Изказано по подобен начин, това наистина звучи нелепо. Но все пак ще го направя. Аутопсията не е приключила. Наистина, основното е направено, но са нужни токсикологичните резултати, а също така и микроскопските изследвания. Искам да знам какъв точно медикамент е даден на Пейшънс Станхоуп, за да го кажа на токсиколога.