Робин Кук - Криза

Младата жена бе шокирана.

— Предполагам, че трябваше да ти го съобщя по-рано — рече той. — Може би не би се съгласила да се въвличаш. Но имам чувството, че ако щяха да стават някакви неприятности, то щеше да е преди Пейшънс Станхоуп да бъде ексхумирана.

— И аз мисля така. Сега, ако има да става нещо, то ще зависи от това какво открием.

— Имаш право — съгласи се Джак. Може би ще е по-добре да не помагаш. Ако някой ще става мишена, то нека да съм аз.

— Какво? И да ви оставя само вие да се забавлявате? Не, благодаря. Не е в стила ми. Нека първо да видим какво ще открием, пък след това ще решаваме как да процедираме.

Джак се усмихна. Харесваше тази жена и й се възхищаваше. Беше умна, смела и предприемчива.

Бил и Тайрън извадиха трупа от ковчега, пренесоха го на масата и започнаха да го подготвят за работа. След като свършиха, двамата мъже се отдалечиха и Джак застана от дясната страна на масата, а Латаша от лявата.

— Тялото е във фантастична форма — беше коментарът на патоложката.

— Харолд може да е пълен глупак, но явно си разбира от работата.

Двамата се въоръжиха с инструментите и се заеха.

— Не виждам нищо, което да не съм очаквала — каза Латаша. — Искам да кажа, че са се опитали да я реанимират, била е балсамирана, за което има достатъчно доказателства.

— Съгласен съм — отвърна Джак. Той беше видял едно малко разкъсване в устата й, което свидетелстваше, че са я интубирали. — Няма никакви намеци за задушаване или удушаване, но трябва да имаме наум задушаване без компресия на гръдния кош.

— Това не ми се вижда вероятно — каза Латаша. — Историята й го прави почти невъзможно, не мислиш ли?

— С теб съм — каза Джак. Той й подаде скалпел: — Честта е твоя.

Младата жена направи типичния разрез под формата на „Y“ от раменете надолу. Плътта беше със сивкавокафяв цвят, суха като препечена патица. Нямаше гниене, поради което миризмата беше поносима.

Всички черва бяха прочистени при балсамирането. Джак вдигна втвърдения край на черния дроб. Под него беше жлъчният мехур. Той го опипа с пръсти.

— Имаме жлъчка! — Гласът му прозвуча радостно. — Това ще ни помогне за токсикологичния анализ.

— Ето и стъкловидното тяло — каза Латаша, палпирайки очите през затворените клепачи. Мисля, че трябва да вземем проба от тях.

— Непременно. Както и урина, стига да можем да отделим от пикочния мехур или от бъбреците.

Двамата взеха спринцовки за пробите.

— Да видим сега дали има някаква аномалия в преградата — каза Джак. — Все си мисля, че цианозата ще се окаже важна.

Той внимателно премести ронещите се бели дробове, за да огледа големите кръвоносни съдове. Опипа ги старателно и поклати глава: — Всичко изглежда нормално.

— Патологията може да се окаже в сърцето — каза Латаша убедено.

— Вероятно си права — съгласи се той. Извика Бил и го попита дали има някакви неръждаеми ванички и купи, които да използват за органите. Мъжът извади няколко от шкафа под мивката.

Сякаш цял живот бяха работили заедно, Джак и Латаша отстраниха сърцето и дробовете. Джак взе спесимен от гръдния кош и го сложи в една от ваничките, след което Латаша залепи етикет.

— И белите дробове изглеждат нормално — въздъхна Джак. Той прокара пръсти по повърхността им.

— На пипане също — каза Латаша, като ги натисна леко с пръст на няколко места. — Лошо е, че не разполагаме с везна.

Джак отново извика Бил и го попита дали не им се намира везна, но за съжаление такава нямаше.

— Теглото им също е в рамките на обичайното.

— Нямам търпение да стигнем до сърцето, но може би първо трябва да си починем. Какво ще кажеш?

— Първо работата, после забавлението: това ли е мотото ти?

— Нещо такова — кимна Джак. — Да си разделим работата, ще свършим по-бързо. Единият от нас може да се заеме с коремните органи, докато другият с дисекция на шията. Искам да се уверя, че хиоидната кост е цяла, макар никой от нас да не допуска, че е била удушена.

— Ако нямаш нищо против, аз ще се заема с шията.

— Действай.

През следващия половин час работеха мълчаливо. Джак периодически отиваше до мивката. Първо откри значителна патология в дългото черво. Извика Латаша да види. Беше рак.

— Малък е, но изглежда е достигнал до стената — каза Латаша.

— И аз мисля така. Някои от коремните тумори нарастват. Това е трагично доказателство, че хипохондриците се разболяват.

— Би ли могло да се разбере при изследване на червата?

— Без съмнение. Ако си е направила такова. В досието на Крейг пише, че непрекъснато е отказвала препоръките му да се изследва.