Робин Кук - Криза

— Сега ще отворим ковчега — продължи Харолд, — и аз ще удостоверя, че вътре лежат тленните останки на починалата Пейшънс Станхоуп. Бил и Тайрън ще свалят дрехите и ще сложат тялото на масата за балсамиране, върху която ще се прави аутопсията. След като завършим, Бил и Тайрън ще облекат тялото отново и ще го върнат в ковчега, така че да го погребем утре сутринта.

— Вие ще останете ли? — попита Джак.

— Не мисля, че е необходимо — отвърна Харолд. — Но аз живея наблизо и Бил и Тайрън могат да ме извикат, ако възникнат въпроси.

— Звучи ми разумно — каза Джак, докато ентусиазирано потриваше облечените си в ръкавици ръце. — Да започваме шоуто!

Харолд взе една ръчка от Бил, пъхна работния й край в една вдлъбнатина в края на металния ковчег, нагласи я и се опита да я завърти. От усилието лицето му се зачерви, но заключващият механизъм така и не се отвори. Харолд направи знак на Тайрън да си сменят местата. Мускулите на тъмнокожия мъж издуваха ръкавите на памучната му работна риза и след внезапно, мъчително изскърцване, капакът започна да се отваря. Миг по-късно се чу късо свистене.

Джак погледна Харолд.

— Това свистене добро ли е, или лошо? — попита той. Надяваше се да не е индикация за газово разлагане.

— Нито добро, нито лошо — каза Харолд. — Доказва само изключителния печат на „Вечен покой“, което не е изненадващо, тъй като това е най-перфектно проектираният продукт. — Той накара Тайрън да отиде в отсрещния край на ковчега, където да повтори процедурата с ръчката.

— Това е — каза Харолд, когато Тайрън свърши. Той пъхна пръстите си под ръба на капака и накара афроамериканеца да стори същото. С общи усилия двамата вдигнаха капака и светлината на флуоресцентните лампи се изля върху Пейшънс Станхоуп.

Вътрешността на ковчега бе драпирана с бял сатен, а самата покойница бе облечена в проста бяла рокля от тафта. В съгласие с декора, лицето и откритите части на ръцете й бяха покрити с бяла, прилична на памук, пухкава плесен. Под плесента кожата изглеждаше мраморносива.

— Без никакво съмнение това е Пейшънс Станхоуп — произнесе благочестиво Харолд.

— Изглежда страхотно — не се сдържа Джак, — както се е издокарала, направо е готова за бала.

Харолд хвърли разочарован поглед към него, но не каза нищо, само стисна още по-здраво устните си.

— Окей! Бил и Тайрън — произнесе Джак ентусиазирано, — свалете й тоалета и да се залавяме за работа.

— Сега ще ви оставя — рече Харолд с лек намек за смъмряне, сякаш говореше на невъзпитано дете. — Надявам се упражнението да си е струвало.

— А вашата такса? — попита Джак. Той внезапно осъзна, че не са се споразумели.

— Имам визитната ви картичка, докторе. Ще ви изпратя сметката.

— Идеално — кимна Джак. — Благодаря ви за съдействието.

— Удоволствието е наше — каза Харолд. Чувствителността му на погребален директор беше в разрез с непочтителния език на Джак.

Джак придърпа една стоманена маса на колелца и извади листи и химикалка. Не разполагаше със записващо устройство, а искаше да отрази всичко, което щеше да открие по време на работата си. След това помогна на Латаша да подреди контейнерите за проби и инструментите.

— Благодарение на предвидливостта ти ще свършим много по-бързо — каза Джак, като сложи още един скалпел до първия. — Планирах да се справя с наличните тук инструменти, което — като си помисля сега — не е било много добра идея.

— Не се притеснявай. — Тя огледа помещението. — Просто не знаех какво да очаквам. Никога не съм влизала в зала за балсамиране. Честно казано, доста съм впечатлена.

Обстановката беше почти същата като в аутопсионната, само че имаше и една отделна, централна маса от неръждаема стомана, което създаваше впечатление за широко отворено пространство. Подът и стените бяха облицовани в светлозелени керамични плочки. Прозорци липсваха. Вместо тях имаше зони от стъклени тухли, които пропускаха външната светлина.

Джак проследи погледа на Латаша.

— Направо е разкошно — възхити се той. — Когато за пръв път реших да правя тази аутопсия, си представях, че ще ми се наложи да използвам кухненска маса.

— Гадост! — тръсна глава Латаша. Тя погледна Бил и Тайрън, които в момента освобождаваха трупа от дрехите. — Ти ми разказа историята с Пейшънс Станхоуп и твоят приятел лекар, но не знам подробностите. Би ли направил едно кратко резюме?

Той й разказа всичко: за отношенията си с Крейг, за заплахите, които сам бе получил, както и за заплахите към децата на сестра си във връзка с аутопсията. Не пропусна дори тазсутрешния инцидент на магистралата.