Робин Кук - Криза

— Спешното отделение не е голямо — обясни Джорджина. — Тук рядко имаме смъртен случай.

— Може ли да се обадим в лабораторията и да видим дали те не могат да открият резултатите? — попита Джак. Не беше съвсем наясно какво да прави с това, което евентуално се открие и дали то изобщо има някакво значение, но се чувстваше длъжен да види докъде ще го отведе.

— Разбира се — каза Мат. — Ще се обадим да дойдат тук. А междувременно ние трябва да се връщаме на работа. Благодаря ви, че се отбихте. Странно е, че не сте открили никаква патология, но е приятно да научим, че не сме пропуснали да направим нищо, което да спаси живота й.

Пет минути по-късно Джак се озова в малкия офис на шефа на лабораторията във вечерната смяна. Беше едър, набит мъж с тежки клепачи, което му придаваше вид на хронично недоспал. Седеше пред монитора на компютъра си с облегната назад глава. Върху табелката на престилката му се четеше името Уейн Марш.

— Не намирам нищо под името Пейшънс Станхоуп — каза Уейн. Беше много любезен, когато му позвъниха от спешното и бе поканил Джак в кабинета си. Беше впечатлен от препоръките на Джак и ако бе забелязал значката на ревера му, на която пишеше Ню Йорк, то не го показа с нищо.

— Нужен ми е номер на отделението — обясни Уейн, — но ако не е била приета, не са й дали такъв.

— А ако опитаме чрез начина на плащане? — предложи Джак. — Все някой е платил за тези изследвания.

— Няма плащане в този час — отвърна Уейн, — но не казахте ли, че разполагате с копие от протокола на спешното? Трябва да има номер за приемане в отделението. Мога да опитам.

Джак му подаде листовете и мъжът натрака името.

— Ето го — каза той, когато цифрите се появиха на екрана. — Д-р Гилбърт е бил прав. Направили сме пълно изследване на кръвта с кръвно броене, електролити и обичайните кардиологични биомаркери.

— Кои точно?

— Правим кардиоспецифичен тропонин „Т“ при пристигане в спешното и повтаряме на шестия и дванадесетия час.

— Всичко ли беше нормално?

— Зависи какво смятате за нормално — каза Уейн. Той обърна монитора така, че Джак да може да вижда, след това посочи секцията с кръвното броене. — Тук има леко до умерено повишаване на белите кръвни телца, което може да се очаква при сърдечна криза. — Пръстът му продължи надолу към електролитите. — Калият е на горната граница на нормата. Ако беше жива, щяхме да го проверим по очевидни причини.

Джак потръпна вътрешно при споменаването на калия. Ужасяващият епизод с Лори по време на болничния й престой заради извънматочната бременност, когато й бяха инжектирали калий, все още беше пресен в паметта му, макар да бе изтекла година. Очите му случайно се спряха върху биомаркерните резултати. За негова изненада тестовете бяха отрицателни и той веднага обърна внимание на Уейн върху факта. Пулсът му се учести. Дали не бе попаднал на нещо важно?

— Не е необичайно — каза Уейн. — С подобреното време на реагиране на повикванията за бърза помощ, често жертвите на сърдечна криза постъпват в спешното отделение в три-четири часовия интервал, необходим за покачването на биомаркерите. Това е една от причините, поради които рутинно повтаряме тестовете на шест часа.

Джак кимна, като се опитваше да се оправи в противоречията, които тази нова информация пораждаше. Не знаеше дали е забравил или никога не е знаел, че има чак такова забавяне, преди маркерите да станат позитивни. Понеже не желаеше да изглежда прекалено неинформиран, той внимателно формулира следващия си въпрос.

— Изненада ли ви, че направената биомаркерна проба в дома на болната е била позитивна?

— Всъщност не.

— И защо?

— Съществуват много променливи. Първо: допустими са четири процента фалшиви отрицателни резултати, така както и три процента — фалшиви позитивни. Тестовете наистина са базирани на силно специфични моноклонални антитела, но не са безпогрешни. Второ: портативните уреди се основават на тропонин „А“, а не на „Т“, пък и на пазара съществуват най-различни уреди. Първите резултати само за тропонин „А“ ли бяха, или и за миоглобин?

— Не знам — призна Джак. Той се опита да си спомни какво пишеше на опаковката в докторската чанта на Крейг, но не се сети.

— Това би било важно. Съставката миоглобин става позитивна по-бързо, често за по-малко от два часа. За какъв интервал от време говорим в случая? — Той вдигна електрокардиограмата и прочете на глас: — Съпругът на пациентката съобщава за гръдна болка и други симптоми, развити между пет и шест часа следобед. — Уейн вдигна поглед към Джак. — Докараха я в спешното малко преди осем, така че времевата рамка е спазена, що се касае до нашите резултати, тъй като са минали по-малко от четири часа. Знаете ли по кое време са били направени домашните тестове?