Робин Кук - Вектор

— Особено бях впечатлен от начина, по който Джак се придвижва из града на велосипед — продължи той.

— Пол!

— Ами Лу? — вдигна вежди той. — Вече не помня кога за последен път съм виждал скромен човек като него!

— Ако веднага не ми кажеш за какво става въпрос, рискуваш да получиш порция кисело мляко върху копринената си вратовръзка! — заплашително извика Лори и опря показалец върху горната част на лъжичката си, превръщайки я в миниатюрен катапулт.

— Добре, добре — разсмя се Пол и вдигна ръце. Усетил опасността, Том Втори скочи от скута му и се изнесе по посока на хола.

— Имаш пет секунди! — сбърчи вежди Лори.

— Изненадата е, че този уикенд отново заминаваме за Европа — забързано рече Пол. — В петък ще вземем конкорда за Париж, а оттам ще направим връзка с някой полет за Будапеща. Трябва да ти кажа, че напоследък това е една от най-модните туристически дестинации в Европа и няма начин да не ти хареса. Вече съм резервирал апартамент в „Хилтън“, който е на самия бряг на Дунав!

Изражението на лицето й го накара да смени тона си:

— Но какво има?

— Не мога да замина за Будапеща през уикенда.

— Защо?

— Имам страшно много да наваксвам в службата — притеснено се усмихна Лори. — Никога досега не съм си позволявала толкова висока купчина папки върху бюрото!

— Не! — смаяно промълви Пол. — Не можеш да разваляш нашите уикенди заради някаква си работа! За нея разполагаш с цяла седмица!

— Много съм претрупана — рече извинително Лори. — Вчера изгубих почти цял ден за случая с онзи скинар, от който се интересува ФБР. А през това време ми се трупа и друга работа…

Пол въздъхна и извъртя очи.

— Ето какво ще направим — промълви след кратка пауза той. — Никакви забавления до края на седмицата! В края на краищата днес е едва вторник. Ще отложим дори балета в четвъртък вечер, въпреки че се молих на колене, за да сдобия с билетите. Но той не е толкова важен, колкото уикенда в Будапеща!

— Не мога да замина! — отсече с нетърпящ възражение глас Лори, помълча известно време и хвърли кос поглед към мъжа, за когото почти се беше сгодила. Той гледаше пред себе си и едва забележимо поклащаше глава.

— Признавам, че това е изненада за мен — промълви най-сетне Пол. Кимането му стана по-енергично, но очите му продължаваха да гледат надолу. — Бях толкова сигурен, че ще се зарадваш!

— С удоволствие бих разгледала Будапеща — смекчи тон Лори. — Но за съжаление имам и други задължения…

— Мисля, че не е здравословно да позволяваш на работата да контролира живота ти — промълви Пол и най-сетне насочи черните си очи в лицето й. — Нямаме много време на този свят…

— Е, това вече не е честно — отвърна с леко раздразнение Лори. — Истинската причина да отскочим до Париж беше твоята работа, нали? Разбира се, удоволствието беше огромно и се забавлявахме отлично, но след като ти си беше свършил работата… Предполагам, че и за Будапеща схемата ще бъде същата. Искам да кажа, че отиваш там по работа… С други думи, ти също работиш през почивните дни, защо да не го правя и аз?

— Различно е — поклати глава Пол.

— Наистина ли? — изгледа го продължително Лори. — Не виждам с какво.

Той отвърна на погледа й и лицето му бавно почервеня.

— За мен е различно само дотолкова, доколкото аз не мога да работя в Будапеща — подхвърли тя.

— Има и други разлики! — сопнато отвърна той.

— Например?

Пол замълча, въздъхна и поклати глава:

— Всъщност, няма значение…

— Сигурно има, иначе не би бил толкова разстроен — засече го тя.

— Разстроен съм, защото не искаш да заминем.

— Напротив. Искам, но не мога — поясни Лори. — Надявам се, че ме разбираш, нали?

— Може би — кимна с леко колебание Пол.

— Всъщност, ти с какво точно се занимаваш? — попита тя и изведнъж си спомни, че снощи и Джак беше задал същия въпрос. До този момент не й беше хрумвало да пита и наистина нямаше представа за деловата дейност на Пол. Просто беше приела, че на даден етап той сам ще й каже. Всички мъже в живота й говореха само за работата си и в този смисъл Пол беше истинско облекчение. Но сега започна да й се струва странно, че няма никаква представа от естеството на бизнеса му.

— Има ли значение? — недоволно отвърна той.

— Няма — отвърна след кратко колебание Лори. Прецени, че обратният отговор сигурно щеше да го обиди. — А и не виждам смисъл да се караме…

— Права си — кимна Пол. — Съжалявам за начина, по който реагирах. Проблемът е там, че аз не мога да не замина. А сам ще ми бъде скучно и отегчително…