Робин Кук - Вектор

Приключила с обличането, Лори се насочи към кухнята за обичайната си закуска от плодове, сирена, кисело мляко и кафе. Седна зад масата и започна да се храни. Отново се замисли за връзката си и леко поклати глава. Не можеше да не признае, че всичко се разви прекалено бързо, дори за нейните представи. Все още беше замаяна от официалното предложение на Пол, което я хвана напълно неподготвена. Едновременно с това беше поласкана, вероятно защото най-сетне бе срещнала мъж, който не се колебае и иска да я задържи завинаги.

Единствената причина, поради която не прие веднага, беше желанието й да поговори за последен път с Джак и Лу, особено с Джак. Даваше си сметка, че и двамата ще се почувстват зле, но те точно това заслужаваха. Същевременно се чувстваше длъжна да ги уведоми за намеренията си — честно и открито, както винаги. А пък да мислят каквото щат. В крайна сметка, имали са право на избор в продължение на месеци и години. В случай, че решат да запазят приятелството си въпреки всичко, Лори щеше да протегне ръка към вихрено въртящата се люлка на съдбата и да рискува нов живот с Пол. Беше твърдо решена да го направи, въпреки че между тях липсваше онзи животински магнетизъм, който съществуваше между нея и Джак…

Жуженето на звънеца я откъсна от мислите й. Погледна часовника и сви рамене. Нямаше представа кой може да я търси у дома в седем и половина сутринта. Излезе в антрето, сне слушалката на древния домофон и я доближи до ухото си. Успя да разпознае гласа на Пол, въпреки силното пропукване на статично електричество в износения апарат.

Натисна бутона за отваряне на стълбищната врата, после хукна из къщата. Прибра бикините от ръчката на дивана, сутиена от помощната масичка, чорапогащника от пода. Снощи се прибра толкова уморена, че започна да се съблича още в движение, на път към леглото.

Когато се почука, тя пристъпи към вратата и по навик надникне през шпионката. Озова се право срещу черното опулено око на Пол, който явно бе залепил лице за малката дупка.

Преди да отвори трябваше да се справи със сложната система от ключалки, която й бе завещана от предишния наемател.

— Клоун такъв! — засмя се тя на изкривената му физиономия. Игривостта му беше абсолютно непредсказуема и това понякога я смущаваше, особено на обществени места. Така по време на полета до Париж, той внезапно се беше присъединил към нея в малкия будоар за почивка на дами, който предлагаше първата класа на луксозния „Конкорд“. Тя се притесни страшно много, особено когато трябваше да излезе оттам. Но после се смя — както на себе си, така и на елегантните бизнесмени в салона, които се правеха, че нищо не са видели.

— Изненада! — пропя Пол и иззад гърба му изскочи разкошен букет есенни рози.

— По какъв случай? — попита Лори.

— Без случай. Просто ги видях в една денонощна корейска цветарница и ги харесах…

— Благодаря — усмихна се Лори, пое букета и лекичко го целуна по бузата. Започна да търси ваза, а той свали палтото си. Беше облечен в делови костюм, почти същият като онзи, с който беше снощи.

— Ела насам, ако искаш чаша кафе — повика го от кухнята Лори. Минутка по-късно Пол се изправи на вратата. В ръцете му се беше изпънал Том Втори и оглушително мъркаше.

— Какво да бъде? — попита Лори. — Имам готово щварц-кафе, но мога да ти направя и еспресо. — Приключи с подреждането на цветята и сложи вазата в центъра на масата.

— Никакво — отсече с енергичен глас Пол. — Взел съм си дозата за цял ден, а може би и за цяла седмица. Телефонът ме събуди рано. Ако Европа не живееше шест часа по-бързо от нас, животът ми със сигурност щеше да е по-лесен…

— Нали нямаш нищо против да си довърша закуската? — погледна го Лори. — Извинявай, но не разполагам с много време.

— Действай спокойно — кимна Пол и се настани на малката масичка срещу нея. Ръката му продължаваше да гали доволния котарак.

— Напоследък си пълен с изненади — подхвърли между две хапки Лори. — Изобщо не очаквах, че ще те видя толкова рано сутринта.

— Знам — лукаво се усмихна Пол. — Но исках да те изненадам с нещо специално и затова се появих лично…

— Това ми звучи интересно — усмихна се тя. — Каква е изненадата?

— Първо искам да ти кажа, че снощи ми беше много приятно да се запозная с приятелите ти — нарочно смени темата той. — Изключително впечатляващи мъже!

— Радвам се и ти благодаря — кимна Лори. — Но не се опитвай да бягаш от изненадата, за която спомена!

Пол се усмихна. Добре познаваше ненаситното любопитство на приятелката си и му беше приятно да я дразни.