Робин Кук - Вектор

Но дори и с допълнителни подкрепления, екипите на „Бърза помощ“ изпитаха големи затруднения докато измъкнат Кони от банята и я натоварят в линейката. По време на тази операция никой не обръщаше внимание на Юри, но накрая все пак му позволиха да се качи и да придружи жена си до болницата. По време на пътуването Кони беше интубирана и постоянно захранвана с кислород.

Когато най-сетне пристигнаха, жена му беше вкарана в шоковата зала, а него го повикаха да даде сведения за здравната й осигуровка. Свършиха бързо и го насочиха към чакалнята. Там остана около половин час, забравен от всички, после се появи някакъв раздърпан доктор с конска опашка, който отново го разпита за предишните заболявания на жена му, най-вече за астмата и алергията. Юри му обясни, че откакто са женени, съпругата му не беше имала сериозни проблеми с дишането, но такива е имала преди брака. Според собствените й думи, именно проблемите с дишането я направили чест гост на спешните отделения. По отношение на алергиите демонстрира дълбоко съмнение. Каза, че не е сигурен към какво точно е алергична жена му, но все пак спомена ядки, котки, прах и летящи във въздуха растителни спори…

Докторът стана да си върви, а Юри колебливо попита:

— Как е тя?

— Честно казано, зле — отвърна с въздишка онзи. — Страхуваме се, че мозъкът й твърде дълго е бил лишен от кислород. Липсват периферни рефлекси, което е свидетелство за сериозни отклонения в мозъчните функции. Съжалявам, но нещата наистина изглеждат зле…

Юри кимна. Много му се искаше да пусне една-две сълзи, но опитите му бяха безуспешни. Задоволи се само да наведе глава. Докторът съчувствено го стисна за рамото и изчезна.

Час по-късно се появи отново. Този път беше навлякъл някаква полуразкопчана манта. Върху ревера му имаше табелка с надпис д-р Дейви Майкъл Купър. Приближи се и седна на пейката до Юри и го погледна с изненадващо бистрите си синьо-зелени очи.

— Страхувам се, че имам лоши новини — промълви той.

Юри видимо се стегна. Изведнъж си представи как Кони се надига от болничното легло някъде там, в шоковата зала, и категорично заявява, че причината да вижда двойно се крие в сладоледа, който й е поднесъл той.

— Съпругата ви почина — тихо промълви доктор Купър. — Направихме всичко по силите си, но не успяхме да я спасим. Много съжалявам…

Сълзи бликнаха от очите на Юри. Нямаше значение, че това бяха сълзи на облекчение и радост — важното беше, че са сълзи. Изпита огромно удоволствие от факта, че се бяха появили точно навреме. И от правилната си прогноза относно отстраняването на Кони. В крайна сметка тя бе реализирана, въпреки всички трудности и сравнения. Той беше свободен, а Кърт щеше да остане доволен.

— Знам, че това е огромен шок за вас — продължи със съчувствен тон доктор Купър. — Тя е толкова млада…

— Благодаря — преглътна Юри и преднамерено бавно вдигна ръка да избърше сълзите си. Много държеше докторът да забележи това. — Предполагам, че трябва да направя нещо за тялото, но не знам какво… Ще можете ли да ми помогнете?

— Разбира се — кимна доктор Купър. — След малко ще ви изпратя служител от социалните служби и той ще ви обясни всичко. Но веднага искам да ви кажа, че имате достатъчно време. Не е нужно да се заемате с това още тази нощ…

— Така ли? — вдигна глава Юри. — А защо?

— Защото съпругата ви трябва да премине през процедурите на отдела за съдебна медицина — поясни докторът.

— Това не означава ли аутопсия? — попита с тревога Юри.

— Точно така — кимна Купър. — Мога да ви уверя, че тя ще бъде извършена при пълен респект по отношение на покойната…

— Но защо ви е аутопсия след като имате диагноза? — втренчи се в него Юри.

— Да, имаме диагноза — кимна доктор Купър. — Знаем, че съпругата ви е починала вследствие на остри респираторни проблеми и стара астма. Но тя е сравнително млада жена, която преди този злощастен инцидент е била напълно здрава. Разбира се, ако не вземаме предвид наднорменото й тегло. Всички сме единодушни по въпроса, че съдебният лекар трябва да хвърли едно око, просто за да сме сигурни, че не сме пропуснали нищо. Искам да бъдете абсолютно спокоен, няма нищо страшно. При нас това е ежедневна практика.

— Разбирам — едва успя да изломоти Юри.

— Благодаря ви за доверието — леко се усмихна доктор Купър. — Убеден съм, че и вие по-лесно ще превъзмогнете мъката си когато узнаете точните причини за тази трагедия. Нали разбирате какво имам предвид?