Робин Кук - Вектор

— И аз мисля така — кимна Юри.

— А помисли ли върху идеята да използваш и втория ферментатор за производството на антракс?

— Ще го направя, но ми трябва малко време. Най-вероятно утре. Но сега трябва да реша проблема с Кони…

— Добре — кимна Кърт. — Дай да приберем този камион в гаража преди някой да го е запомнил. Комшиите ти със сигурност ще се запитат с какви вредители сме тръгнали да се борим посред нощ…

Юри щракна лампата на гаража, заобиколи таксито и започна да вдига вертикално действащата врата. Стив включи на скорост и ловко вкара пикапа на малкото свободно пространство, после скочи и излезе навън. Юри побърза да спусне вратата зад него, а Кърт пристъпи към откритата каросерия и отметна брезента.

— Това нещо познато ли ти е? — попита той.

— Не съвсем — призна руснакът. — Но тези оранжеви накрайници със сигурност приличат на разпръсквани.

— Бинго — похвали го Кърт и отметна брезента докрай. — Това чудо се нарича Апарат за пръскане на несъбрана селскостопанска продукция. Ей тази кутия служи за разпределител на прахообразните химикали… — Пръстите му докоснаха тъмнозеления ламаринен капак, точно като онзи брадатко през лятото.

— Значи препаратът не се размесва с течности, така ли? — попита Юри и лицето му изведнъж светна като на хлапак, на когото са подарили велосипед за Коледа.

— Не — кимна в знак на потвърждение Кърт. — Зареждаш прахообразно вещество, пръскаш същото. Трябва да ти кажа, че тази дяволска машинка има страхотни качества… Казаха ни, че вентилаторът й може да разпръсква триста кубически метра въздух в минута. А какво да бъде количеството прахообразен препарат в тези триста кубика определяш с ей тези деления на ръчния измервател…

— Страхотна е! — с уважение промълви Юри. Изобщо не се беше надявал на толкова съвършена машина.

— Радвам се, че ти харесва — усмихна се Кърт. — Излишно е да споменавам, че преминахме през доста перипетии, за да се сдобием с нея. Сега вече е твой ред да изпълниш обещаното…

— Не се безпокой, работя по въпроса — увери го Юри.

— Надявам се, че е така.

Стиснаха си ръцете и излязоха от гаража. Двамата американци се натовариха в камионетката на Кърт, а Юри остана на асфалта.

— Утре пак ще се видим — махна с ръка Кърт. — Ще ми бъде любопитно да разбера как е минал остатъкът от нощта, особено що се отнася до жена ти…

— Окей — махна в отговор Юри и остана на мястото си докато задните светлини на тежкия додж-рам се скриха зад ъгъла. Макар и уморен, той се чувстваше отлично. Стопи се несигурността, която цял ден го ядеше отвътре. Дълбоко в себе си усети, че операцията ще бъде проведена успешно. По лицето му се плъзна колеблива усмивка. Представи си как се издига до нивото на най-великите съветски герои, отдали живота си за родината по време на Великата отечествена война…

Комарникът на вратата жалостиво проскърца под внезапния порив на вятъра и това го върна в действителността. До настъпването на великото събитие имаше още много работа, а най-непосредствената част от нея беше свързана с Кони.

Влезе в къщата и се насочи към стаята на жена си. На прага спря и напрегна слух, но отвътре се чуваше единствено телевизорът. Натисна бравата и колебливо надникна.

Жена му лежеше както я беше оставил, но цветът на лицето й беше съвсем друг — тъмнолилав, най-вече около устата.

Юри се изправи над леглото и я побутна по рамото.

— Кони?

Тя не реагира. Повдигна ръката й, която беше тежка и напълно безжизнена, после побърза да я пусне обратно. Наведе се и долепи ухо до устните й. Успя да долови някакво дишане, но то беше едва чуто и силно разпокъсано. Хвана я за китката. Пулсът й беше забързан, но неравен.

Изправи се. Въпросът беше дали да извика бърза помощ веднага, или да изчака още малко. Отговорът не беше лесен, тъй като той не желаеше Кони да се върне в съзнание веднага след като й пуснат малко кислород в реанимацията. Ако това стане, тя ще получи възможност да разкаже на лекарите как са започнали симптомите… От друга страна обаче щеше да е по-добре, ако я закарат в болницата жива. Така щеше да избегне въпроса защо веднага не е извикал бърза помощ.

Включи нощната лампа и повдигна клепача на дясното й око. Огромната зеница беше абсолютно неподвижна. Това му даде увереност, че вече е време да повика помощ.

Върна се в кухнята и свали слушалката на стенния апарат. Придаде максимална тревога на гласа си и обясни, че е открил жена си в безсъзнание и със затруднено дишане. Цветът на кожата й видимо потъмнял, а по-рано през вечерта кашляла. От другата страна на линията му поискаха адреса и го увериха, че линейката ще пристигне веднага.