Робин Кук - Вектор

Стана на крака и се намръщи, тъй като слепоочията му за момент бяха пронизани от остра болка. На масата имаше наполовина изядена пица, видът на която му докара пристъп на гадене. Побърза да я натика в кутията, тъй като видът на замръзнала мазнина отгоре й беше отвратителен.

Беше изтощен, чувстваше се зле. Погълна остатъка от водка в чашата на масата и направи опит да си събере мислите. Скоро стигна до заключението, че трябва да направи нещо. Не можеше да чака до безкрайност Кони да си поиска десерта.

Пред вратата й се спря. Не знаеше дали да почука, или просто да отвори — както обикновено правеше в редките случаи, при които влизаше в стаята й. Накрая избра второто.

Кони отмести поглед от екрана на телевизора, по който течеше някакъв класически филм. Лявото й око беше още по-отекло от преди. На пода пред леглото се валяше празна опаковка от пица.

— Не искаш ли сладолед? — мрачно попита той.

— Ама ти буден ли си още? — учудено го изгледа Кони. — Какво става, да не си болен?

— Само уморен…

— Мислех, че отдавна си си легнал…

— Бях заспал на дивана, ама се събудих — поясни с досада той. — Искаш ли сладолед или не?

— Какво си се захванал с тоя сладолед? — изгледа го тя. — Вече е късно, тъкмо се готвех да заспивам…

— Хайде, хайде — изръмжа той. — Защо ме накара да го купувам от това скъпо място?

— А бе ти сигурен ли си, че не си болен? — изгледа го подозрително Кони. — Нещо не ми се струваш съвсем наред!

— Мамка ти проклета! — изгуби търпение Юри. — Казах ти, че се чувствам виновен дето те ударих и ти счупих телевизора! Искам да направя нещо хубаво, ама ти не ми позволяваш!

— А, сега вече ми звучиш по-добре — кимна Кони. — Добре, донеси ми сладоледа… А на излизане можеш да махнеш тая празна кутия от пица…

Макар и все още ядосан, Юри се наведе и вдигна опаковката с чувство на огромно облекчение. Отиде в кухнята и извади сладоледа от фризера. От чекмеджето на шкафа взе една лъжица и побърза да се върне в спалнята на жена си.

Кони с пъшкане се надигна до полулегнало положение и протегна ръка.

— Тази кутия е отваряна! — отбеляза в следващия миг тя и вдигна глава да го погледне.

— Хапнах си малко след вечеря — излъга Юри.

— Без да ме питаш, а? — направи гримаса тя.

Юри не отговори. Очите му бяха заковани на телефона до леглото. Не му беше хрумнало, че тя може да се обади на някой и да се оплаче от първоначалните симптоми на отравянето. Подобна възможност трябва да бъде елиминирана, при това веднага!

— Хей, на теб говоря! — подвикна Кони. — Знаеш, че не обичам да ми се пипа храната!

— Беше само една хапка — смутолеви той.

— Само една ли? — недоверчиво проточи тя. — Искаш да кажеш, че не си топил лъжицата си многократно?

— Точно така — кимна той. — Можеш да провериш… Кони изсумтя и вдигна капака. Отдолу блесна гладката и недокосната повърхност на сладоледа.

Юри напразно се опитваше да измисли повод, за да изнесе телефона от спалнята без да събуди подозренията на жена си.

— Не виждам да си топил лъжица където й да било — промърмори дебеланата.

— Защото самото опитах — отвърна Юри, после раздразнено добави: — Няма ли да престанеш, за Бога?! Яж си сладоледа и толкоз!

— Добре, добре — размаха ръце Кони. — Само ме остави на мира!

— С удоволствие — кимна той. — А като свършиш ме викни да изнеса празната кутия.

Кони повдигна здравата си вежда и му хвърли подозрителен поглед.

— Може да те викна, а може и да не те викна — промърмори тя и насочи вниманието си към филма, който течеше по телевизията.

Юри тръгна към вратата. Малко преди да я притвори след себе си видя как жена му разсеяно насочва първата лъжица сладолед към устата си. Оттегли се навътре в хола и скоро откри, че от определена позиция на дивана може да наблюдава какво става в стаята на жена му. Процепът беше тесен, но през него се виждаха леглото и долната част от краката й.

Времето сякаш спря. Той не можеше да бъде сигурен, че Кони си яде сладоледа, макар че я видя да започва, филмът беше безкрайно дълъг, а съпътстващата го музика често достигаше до късащо нервите кресчендо. Надяваше се жена му да стане и да отиде до тоалетната и по този начин да му даде необходимото време за измъкване на телефона.

Това обаче стана едва четиридесет и пет минути по-късно, когато проклетият филм най-сетне свърши.

Юри скочи на крака и бутна вратата. Кутията от сладоледа беше на пода до леглото, лъжицата стърчеше нагоре. За нещастие вратата на банята беше само притворена. Течащите по екрана реклами бяха единственият източник на светлина в стаята.