Робин Кук - Вектор

Радиостанцията в ръката му изпращя в момента, в който започна да тревожи. Натисна бутончето за приемане. Сред пропукването на статическото електричество се долови гласът на Нат, който докладва, че патрулите са по местата си. Това означаваше, че Кевин и Люк са на Уилоу стрийт, а Мат и Карл покриват Банк стрийт.

— Разбрано — рече в микрофона Кърт, тикна апаратчето в джоба си и заповяда: — Хайде, момчета, тръгваме!

Слязоха от колата. Кларк носеше фенерче и щанга, Майк държеше в ръце две малки отвертки, електротехнически клещи и навит на руло тънък кабел. Кърт се протегна и извади от каросерията една голяма ножица за рязане на метал, която беше взел за временно ползване от пожарната. Тикна я под якето си и усети хладината на стоманата през тънката тениска.

— Държите се така, сякаш работим тук и минаваме на рутинна проверка — разпореди се той докато групата се насочваше към заключения портал. Даваше си ясна сметка, че ще бъдат видени от всеки, който реши да надникне през прозорците на отсрещните блокове. Не беше много тъмно, въпреки липсата на улично осветление. Нощта беше кристално ясна, луната осветяваше околността със студените си лъчи.

— Коя камионетка ще вземем? — попита Кларк.

— Мисля, че пикапа — отвърна Кърт. — Но първо трябва да видим какво има в каросерията му.

Въпросът на Кларк го върна към първата им визита тук преди месец. Тогава видяха за пръв път този пикап, паркиран на главната улица. В каросерията му имаше специално оборудване за борба със селскостопанските вредители, което съдържаше и бутилки със сгъстен въздух. Зад волана седеше един приятелски настроен тип с обветрено лице и гъста брада, на главата на когото се мъдреше бейзболна шапка с логото на „Уутън“. Хапнал добре в близката закусвалня, той беше в отлично разположение на духа.

— Аха, това тук наистина е разпръсквачка — кимна той в отговор на въпроса на Кърт. После, бързо усетил, че двамата непознати нямат понятие от подобни машини, побърза да се поправи: — Всъщност, не е съвсем така… На практика с тази машина се разпръскват не течности, а прахообразни вещества…

— Изглежда много внушително — промърмори Кърт, успял скрито да намигне на Стив. Намигването означаваше край на безплодните им търсения, продължили повече от седмица. Най-сетне бяха открили каквото им трябва.

— И още как! — гордо се ухили брадатият и любовно поглади хладния метал. — Най-доброто, което се продава на пазара.

— А как действа? — продължи да любопитства Кърт.

— Прахообразният препарат за борба с вредителите се слага ето тук — отвърна мъжът и посочи една зелена метална кутия. На практика целият апарат беше боядисан в зелено, с изключение на накрайниците на пръскачката, които бяха оранжеви. — Вътре има механична бъркалка, която се задейства със сгъстения въздух от компресора. Благодарение на създаденото налягане прахообразния препарат се насочва към накрайниците, като преди това преминава през дозираща центрофуга…

— Доколкото разбирам, машината е доста ефективна, нали?

— Изключително — кимна мъжът. — Вентилаторите развиват до двайсет и две хиляди оборота в минута, а това означава изтласкването на около 300 кубически метра въздух за същото време. Скоростта на излитащия от накрайниците прах надхвърля сто и шейсет километра в час!

Кърт и Стив подсвирнаха от възхищение и малко по-късно започнаха да кроят планове как да откарат това чудо обратно в големия град. В момента тези планове бяха в процес на реализация.

— Нека се надяваме, че онази патрулна кола е напуснала района — промърмори Кърт, после включи радиостанцията и провери положението при разузнавателните групи. Получил успокоителни отговори, той измъкна клещите за рязане на болтове и пристъпи към катинара. Справи се с него за секунди и бутна мрежестата рамка. Металната порта проскърца и се отвори.

— Трябва да действаме бързо! — подвикна той, докато тримата подтичваха към пикапа.

Стив повдигна брезента, под лунната светлина ясно се очертаха контурите на машината, боядисани в тъмнозелено.

— Окей — ухили се Кърт и кимна на Майк и Кларк: — Действайте!

Кларк измъкна парче стоманена тел и ловко го промуши между стъклото и уплътнението на шофьорската врата. Ключалката изщрака и той се дръпна назад да направи място на Майк.

— Отваряй — кимна му онзи и зае позиция пред мотора. — Ако се включи аларма, побързай да отвориш предния капак!

— Момент! — спря ги Кърт. — Искаш да кажеш, че тук ще се включи аларма?