Робин Кук - Вектор

Кърт спря до тротоара, изключи мотора и изгаси светлините. После смъкна страничното стъкло и направи знак на Нат да се приближи.

— Колко радиостанции имате? — попита той. Бяха се снабдили с евтина система за радиовръзка, която действаше в рамките на два-три квартала, но вършеше добре работа по време на акции.

— Две — отговори Кевин, който седеше на седалката вдясно от Нат.

— Ето ви още една — рече той и им подхвърли апаратчето. — А сега слушайте внимателно. Двама вземат радиостанцията и отиват на следващата пресечка — между Ханкок и Уилоу. Двама се връщат обратно на ъгъла на Ханкок и Банк, с друго радио. Нат, от теб искам да заемеш такава позиция, която ще ти позволи да прибереш патрулите по най-бързия начин.

— И какво ще правим там? — попита Кевин. — Само ще си висим в тъмното?

— Ще бъдете наблюдателни постове, тъпако! — сопнато отвърна Кърт.

— И какво ще наблюдаваме? — не мирясваше онзи. — Това градче е заспало като гробище!

— Местните ченгета — отвърна Кърт. — Когато за последен път двамата със Стив бяхме тук, ченгетата постоянно обикаляха с патрулната си кола. Да се надяваме, че няма да изскочат отнякъде, но ако това стане, вие ще трябва да им отвлечете вниманието. Знаете как — правите нещо забранено и те хукват подире ви… По този начин ще можем да задигнем камионетката на спокойствие.

— Не разбирам за какво говориш — промърмори Кевин.

— Създавате някаква бъркотия и толкоз! — ядосано повиши тон Кърт. — Можете да се сбиете на ужким, да се псувате и викате… Ченгетата обичат скандалите и веднага ще довтасат. Ако нещата станат напечени и поискат да ви отведат в участъка, вие ще им позволите това. Разбира се, няма да им казвате нищо. В най-лошия случай ще ви задържат за през нощта, но после ще ви пуснат. Бъдете сигурни в това…

— Разбрах — обади се от мястото си зад волана Нат.

Кевин понечи да възрази, че няма никакво намерение да прекара нощта в пандиза, но Нат го плесна по темето и му заповяда да мълчи.

— Нат, искам да ми се обадиш в момента, в който заемете позиция — нареди Кърт.

— Няма проблем — кимна онзи и стъпи на газта.

Пикапът не беше изминал и тридесет метра, когато иззад ъгъла изскочи патрулна кола и бавно се плъзна към тях.

— Мамка му! — извика Кърт. — Лягайте долу! Всички!

Бойците се подчиниха секунди преди фаровете на патрулната кола да проникнат в кабината.

— Точно от това се страхувах — изръмжа Кърт. Внезапната поява на полицията му напомни за инцидента при кражбата на ферментаторите от една малка пивоварна в Ню Джърси. Там ги изненада някакъв нощен пазач, който изскочи буквално под носовете им, още докато се опитваха да разкачат водопроводните връзки на апаратурата. Кърт не беше взел мерки да разстави постове и ги пипнаха буквално по бели гащи.

За нещастие пазачът се оказа афро-американец и това окончателно извади от релсите Стю Менсън, който си беше на градус, както винаги. Зърнал невъоръженият мъж на метър от себе си, той изкрещя „чернилка“ и го халоса по главата с тежкия водопроводен ключ. Черепът на нещастника се пръсна като зряла диня и това автоматически превърна акцията във високорискована операция. Вместо в кражба, цялата група се оказа замесена в предумишлено убийство. Тази вечер Кърт бе твърдо решен да не се стига дотам.

— Какво направи Нат? — попита шепнешком Стив.

— Не знам, не успях да видя…

Патрулната кола ги отмина. Кърт се надигна да я проследи в огледалцето за обратно виждане. За щастие ченгетата не бяха забелязали нищо нередно и завиха по Банк стрийт. Изви врат в обратна посока и напрегна взор през челното стъкло. Камионетката на Нат беше спряла на ъгъла, от нея слязоха две фигури. Вратичката се захлопна и колата изчезна зад ъгъла. Двамината се стопиха в мрака.

Кърт бавно изпусна въздуха от гърдите си. Едва сега си даде сметка, че беше затаил дъх.

— Да се надяваме, че няма да се върнат, поне за известно време — обади се от задната седалка Кларк.

— Имам лошо предчувствие — поклати глава Стив.

— И аз — въздъхна Кърт. — Но тази камионетка ни трябва.

— Защо не дойдем утре? — изгледа го Стив.

— И утре ще бъде същото — отвърна с въздишка приятелят му. — Освен това я обещахме на Юри за тази вечер…

Замълчаха, напрежението бавно нарастваше. Тишината беше нарушена от Майк.

— На някой да му е останала бира? — попита той.

— Никакво пиене до края на акцията! — гневно отсече Кърт. На моменти направо се вбесяваше от хлапашкото поведение на бойците си. Имаше чувството, че нямат капка разум в главите.