Робин Кук - Вектор

Майк побърза да се подчини, тъй като добре осъзнаваше опасността.

Кърт остана на мястото си. Светлините се приближаваха. Отначало мислеше да се измъкне в момента, в който ченгетата се включат в мелето. Онези непокорни копелдаци и без това трябваше да си получат заслуженото. Но после му хрумна по-добра идея. Отдавнашен любител на състезанията със стари коли, той добре знаеше как се блокира противника, който ти диша във врата — просто включваш на заден ход и се забиваш в неговата предница…

Сега най-важният въпрос беше дали ченгетата ще спрат зад него, или ще предпочетат друга позиция. За щастие избраха първото. В същия момент Кърт забеляза, че полицаят е сам и побърза да включи на заден ход. После натисна до дъно педала на газта. Колелата пронизително изсвириха, камионетката се стрелна назад и успя да набере значителна скорост в късата отсечка, която я делеше от патрулната кола. Ударът беше страхотен. Тежката задница се заби в носа на другия автомобил. Въпреки, че се беше стегнал, Кърт изпита чувството, че главата му ще се откъсне от шийните прешлени. Нещо изпука, сякаш някой беше смачкал кутийка с бира. Сирената замлъкна и за момент настъпи пълна тишина. После капакът на патрулната кола отскочи нагоре и изпод него бликна горещ гейзер.

Кърт не пропусна да отбележи, че шофьорската врата се откъсна от пантите си и издрънча на асфалта, а полицаят полетя след нея и се приземи с лицето надолу.

— Бог е всемогъщ! — рече с почитание той, включи на първа и стъпи на газта. За момент патрулката остана закачена за задната му броня, но една малка неравност на настилката му позволи да се отърве от нея. Кратък поглед в огледалцето за обратно виждане го увери, че ченгето продължаваше да лежи неподвижно.

На няколко метра по-напред бойците шумно се товареха в камионетката на Нат. Майк се отдели от тях и хукна обратно. В средата на поляната останаха да тъмнеят две неподвижни фигури.

— Хей, мамата й разгони на патрулката! — извика възбудено Майк, затръшвайки вратата след себе си. Обърнаха се. Гейзерът от мотора на полицейската кола беше пресъхнал, изпод капака излитаха кълба дим, странно оцветени от сигналните светлини, които продължаваха да се въртят.

Кърт мълчаливо даде газ и се изравни с кабината на Нат.

— Слушайте ме внимателно, клоуни! — изрева той след като изчака свалянето на страничните стъкла. — Карате в рамките на позволената скорост, без да спирате никъде! Среща пред „Бялата гордост“ за кратък разбор на ситуацията. Ясно ли е?

— Ясно — отвърна Нат, а останалите нададоха тържествуващи викове.

Кърт даде газ, гневно поклащайки глава. Цялата операция приличаше на несполучлива комедия, в която нямаше нищо смешно.

— Колата на ченгето май ще се запали — отбеляза Майк.

Кърт погледна назад и понечи да му обясни, че пушекът е от охладителната течност, която е влязла в контакт с нагорещения мотор, но в същия момент стана свидетел на последната глупост от страна на бойците си. Поощряван от възбудени пиянски викове, Нат включи на заден ход и прегази проснатия на платното полицай. Кърт сбърчи вежди в болезнена гримаса. За него местните шерифи не бяха смъртни врагове — каквито бяха федералните агенти и ченгетата от метрополията.

Майк мълчаливо гледаше пред себе си. Проговори едва когато завиха на запад и поеха по обратния път за града.

— Знам защо Кевин и Люк се лепнаха за двамата педали… — промърмори той.

— Знаеш, разбира се — кимна мрачно Кърт, все още разстроен от последния развой на събитията. Беше твърдо решен да накаже жестоко двамата тъпи хлапаци. Нямаше никакво намерение да им прощава за открито неизпълнение на заповед.

— Бяха смесена двойка — добави Майк. — Единият бледолик, а другият чернилка… На всичкото отгоре се държаха и за ръце…

— А, това вече е друго! — кимна Кърт. Кръвосмешение, при това от гадни педерасти! Гневът му се стопи, вероятно защото знаеше, че и той би постъпил по абсолютно същия начин.

Юри объркано примигна и бавно се надигна. Беше заспал на дивана и не беше сигурен от какво се събуди. Погледна часовника си. Минаваше един след полунощ. Оттатък затворената врата на Кони продължаваше да гърми телевизорът.

След няколко цветисти руски ругатни той спусна крака от дивана и ги напъха в чехлите. Предпочиташе да си ляга рано, тъй като излизаше с таксито още преди разсъмване. По тази причина нямаше представа от нощните навици на Кони, с изключение на факта, че тя винаги оставаше будна след него. Но един след полунощ беше вече прекалено. По всяка вероятност дебеланата беше заспала без да си хапне от хубавия сметанов сладолед.