Робин Кук - Вектор

— Не ставай смешна! — сряза я Юри. — Никой не ходи в болница за някакви болки в стомаха.

— Страх ме е. Чувствам се странно…

— Отивам за вода — рече Юри, затвори след себе си и се насочи към кухнята. Историята ставаше далеч по-изнервяща, отколкото беше очаквал. Ако в този момент я прегледа лекар, той вероятно ще бъде в състояние да й постави вярната диагноза. Поднесе една чаша под крана на умивалника, но в същия момент на вратата силно се почука. Юри подскочи, обзет от внезапен страх. Състоянието му можеше да разбере само човек, който се е родил и живял в тоталитарна страна. И неговото гърло пресъхна. Принуди се да отпие няколко глътки вода, придържайки чашата с две ръце.

Все още разтърсван от тръпки, той пъхна пръст между щорите и надникна навън. Светлината на лампата попадна върху познатите черти на Кърт. Беше го забравил напълно, тъй като цялото му внимание бе насочено към Кони. Крачка по-назад стоеше Стив, тикнал ръце в джобовете на панталоните си.

Първото чувство, което го обзе, беше облекчението. Но когато отиде да им отвори, в душата му вече нахлу едно неприятно чувство. Двамата се появяваха в крайно неподходящо време.

— Носим ти един подарък, партньоре — промърмори Кърт и посочи с палец през рамото си.

Юри напрегна взор. В алеята зад приятелите му се очертаваше тъмният силует на пикапа, върху чиито странични врати беше изписано „Уутън — борба с вредителите“.

— Има ли разпръсквачка? — беше първият му въпрос.

— Нека първо го приберем в гаража, пък после ще говорим — уморен въздъхна Кърт.

— Добре — кимна Юри. — Изчакайте само една минутка…

Затвори под носа на приятелите си и хукна обратно към кухнята. Там напълни чашата с вода и я понесе към стаята на Кони. Жена му протегна ръка да я поеме, но не улучи.

— Слаба съм — прошепна тя и ръката й безжизнено се отпусна върху завивките. — Трудно ми е дори да дишам…

— Няма страшно, аз ще ти помогна — рече Юри, допря чашата до устните й и направи опит да повдигне главата й. В следващата секунда Кони се задави, водата потече по брадичката й, а лицето й почервеня.

— Ей сега ще се върна и пак ще пиеш — обеща Юри, потърси свободно пространство върху масичката, след което остави чашата на пода, сред отломките от счупени съдове. Кони направи опит да каже нещо, но думите й потънаха в кашлицата.

Юри се отби в кухнята за ключовете, след което се насочи към входната врата. Лицето на Кърт изразяваше открито неодобрение.

— Много ти благодаря за гостоприемството! — язвително подхвърли той.

— Извинявай, но имам проблеми с Кони — промърмори Юри и побърза да затвори вратата след себе си.

— Това пък какво означава? — втренчи се в него онзи.

— Допреди малко не беше поела отровата — поясни Юри и тръгна към гаража. — Току-що й се появиха първите симптоми…

— Но ти си сигурен, че всичко ще бъде наред, нали? — стрелна го със заплашителен поглед Кърт, докато Стив се качваше в кабината на откраднатия камион.

— Предполагам — кимна Юри и понечи да отключи вратата на гаража.

— Я почакай! — изръмжа Кърт и рязко го дръпна за ръката. — На този етап няма масто за предположения! Провалът със сигурност ще се отрази на цялата операция! Затова ти казвам, че не ме интересуват никакви предположения, а само сигурни факти!

— Дадох й количество, с което можем да видим сметката на цял Бруклин — дръпна се Юри. — Това стига ли ти като сигурен факт?

Гледаха се с блеснали очи в продължение на няколко безкрайно дълги секунди, после Кърт направи крачка назад и гневно тръсна глава.

— Искам да съм убеден, че си даваш сметка за всички рискове! — процеди той. — Всички се изнервихме от бъркотията около дебелата ти жена!

— Ще изпълня всичко, за което сме се разбрали! — също така гневно отвърна Юри.

— Дано — въздъхна Кърт. — Защото от този момент нататък не можем да се излагаме на никакъв риск. По-рано днес споменах, че между нас има провокатор, името му е Брад Касиди. Това, което пропуснах да кажа, е че той е щатен агент на ФБР…

— О, не! — простена Юри. — Значи те са наясно?!

— За операция „Отмъщение“ все още не знаят нищо — успокои го другият. — Мисля, че са загрижени от дейността на нашата милиция като цяло. Не сме пряко заплашени по простата причина, че никой от бойците не е запознат с плановете ни. Според мен Бюрото е проследило част от контактите на Стив в Интернет, главно по отношение идеологията на АНА… Въпреки това трябва да бъдем изключително предпазливи. И колкото по-бързо осъществим операцията, толкова по-добре…