Робин Кук - Вектор

— Защо викинг? — обади се Джак.

— О, Джак, здравей! — радостно го поздрави Лори. — Вече си приключил с първия си случай за деня, нали? Запознахте ли се с агент Гордън Тиръл? Как мина колоезденето тази сутрин?

— Добре — кратко отвърна Джак. Въпросите го засипаха в толкова бърза последователност, че той намери за уместно да отговори само на последния от тях.

— Джак държи да се придвижва по улиците с помощта на велосипед — поясни на останалите Лори. — Твърди, че това му продухвало мозъка.

— Не бих казал, че това е най-безопасният начин за придвижване — поклати глава Гордън.

— Не е — съгласи се Лу. — Но и на мен понякога ми се иска да яхна колелото, защото друг начин за преодоляване на задръстванията няма.

— Стига, Лу! — изгледа го втренчено Лори. — Не говориш сериозно!

Джак изпита чувството, че се откъсва от действителността. Воденето на леки разговори от тоя сорт от хора в скафандри, заобиколили каменна маса с обезобразен труп му се струваше пълен абсурд. Затова тръсна глава и повтори въпроса си относно татуирания викинг.

— Свързан е с арийската митология — обясни Гордън. — Английските скинари го заимстват от нея заедно с облеклото и ботушите. Нали именно Англия е родината на тези течения?

— Но защо точно викинг? — не се отказваше Джак. — Досега си мислех, че повечето от тях си падат по нацистките символи.

— Интересът им към викингите се поражда от един силно ревизионистичен прочит на историята — каза Гордън. — Според скинарите именно викингите-разбойници, които колят и убиват наред, олицетворяват идеала за мъжка чест…

— Според Гордън именно затова е бил одран — подхвърли Лори, извръщайки се към трупа. Убиецът, или убийците не са искали този младеж да умре с тези мъжкарски символи.

— Аз пък бях убеден, че този вид изтезания са изчезнали още през Средновековието — процеди Джак.

— Виждал съм и други картинки като тази — рече с въздишка Гордън. — Хлапетата съвсем не си поплюват…

— Това са си чисти психопати! — отсече Лу. — Тръпки ме побиват от тях!

— Лори, извинявай, ще ми отделиш ли две минути? — смени темата Джак.

— Разбира се — отвърна младата жена, извини се на останалите и последва Джак в едно от спомагателните помещения.

— Току-що ли идваш? — попита шепнешком той.

— Преди няколко минути — отвърна Лори. — Защо, какво се е случило?

— Питаш мен какво се е случило?! — изненадано я погледна той. — Ти си тази, която се държи странно. Признавам, че тази тайнственост ще ме побърка. Какво става, Лори? На каква тема искаш да разговаряш с мен и с Лу?

Стори му се, че вижда усмивката на Лори зад плексигласовата преграда на скафандъра.

— Пресвета Дево, никога не съм те виждала толкова заинтригуван — подхвърли тя. — Признавам, че съм поласкана…

— Стига, Лори! — извика той. — Изплюй камъчето!

— Ще ми отнеме прекалено много време — поклати глава тя.

— Дай само най-главното, а подробностите ще почакат — настоя той.

— Не става, Джак — решително го погледна Лори. — Ще се наложи да почакаш до довечера, ако все още съм на крака, разбира се…

— Това пък какво означава?

— Не сега, Джак! Ще си поговорим довечера, както вече решихме.

— Ти го реши!

— Извинявай, но ме чака работа — тръсна глава Лори, обърна се и тръгна обратно към масата.

Джак остана да гледа след нея, обзет от смущение и гняв. Не можеше да повярва, че Лори е в състояние да му поднесе такова нещо. Промърмори нещо под нос, бутна летящата врата и се насочи към табличката с пробите от Папарис. Беше решил да ги качи горе на Агнес Фин, която щеше да потърси следи от антракс, подлагайки ги на флуоресцентен тест с антитела.

— Чьорт! — извика извън себе си Юри Давидов и блъсна с юмрук кормилото на своето жълто такси, марка „Шеви Каприз“. — Чьорт! Чьорт! — В моменти на гняв Юри неволно се връщаше към майчиния си руски език, а в този момент той беше направо бесен. Беше затиснат между стотици коли, които нервно свиреха с клаксоните си. Пред него имаше цяла колона от жълти таксита със светещи стоп-светлини, които не можеха да минат през кръстовището, въпреки че светеше зелено. Това се дължеше на простия факт, че колите от перпендикулярното движение все още не бяха освободили пресечката.

Денят му започна зле, още с първия клиент. Движеше се по Второ авеню, посока центъра, когато един велосипедист остави дълбока бразда от педала си в дясната му предна врата, а на всичкото отгоре заяви, че Юри го е засякъл. Юри незабавно изскочи от колата и засипа копелето с порой от сочни ругатни на родния си език. Първоначалните му намерения бяха доста по-агресивни, но благоразумието надделя. Велосипедистът беше с неговия ръст, но доста по-набит и в далеч по-добро физическо състояние. От поведението му личеше, че няма нищо против една директна схватка. Юри беше само на четиридесет и четири, но отдавна му беше отпуснал края. Беше с наднормено тегло, мускулите му отдавна бяха омекнали. И той си го знаеше.