Робин Кук - Вектор

Макар че естонците съвсем не бяха настроени приятелски към него, а и към всички етнически руснаци, Юри все пак успя да спечели някакви пари. С тях си купи фалшиви документи и получи място на един търговски кораб, който извършваше рейсове в Балтийско море. Остана в Швеция още при първото си плаване и поиска политическо убежище.

Шведите бяха далеч от мисълта да му дадат подобен статут, но все пак му дадоха временен престой и му позволиха да си намери някаква работа. Благодарение на този факт Юри събра достатъчно пари за самолетен билет до Торонто и Ню Йорк. Когато най-сетне се озова на американска територия, той се отпусна на колене и тържествено целуна земята.

По време на дългото пътуване към Ню Йорк бе имал много трудни моменти, в които беше готов да се откаже. Не го стори, защото го топлеше основното обещание, с което Америка и до днес привлича стотици хиляди емигранти от цял свят: свобода, богатство, перспективи за по-добър живот.

По лицето на Юри пробяга презрителна гримаса. Що за добър живот беше това, Господи! По-скоро беше нещо като тъжна ирония. Въртеше волана на таксито дванадесет, а понякога и четиринадесет часа на ден, само за да оцелее. Парите, които печелеше, отиваха без остатък за данъци, наем, храна и здравни осигуровки за него и дебелата му съпруга, за която бе принуден да се омъжи, за да получи зелена карта.

— Трябва да благодариш на Всемогъщия Бог, че си успял да се измъкнеш от Русия — подхвърли Харви, без да има представа за душевното му състояние. — Просто не ми е ясно как оцеляват хората там!

Вместо отговор Юри рязко настъпи газта. Колата се стрелна напред, гумите изсвириха. Харви отскочи назад на седалката.

— Хей, срещата ми не е толкова важна, че да рискуваш живота ми! — извика той.

Юри натисна спирачките на броени метри от поредния светофар, който светеше червено. Колата поднесе, но той майсторски я овладя и я насочи към ограниченото свободно пространство между един автобус на градския транспорт и паркирана до тротоара камионетка.

— Господи! — зина Харви и се наведе към процепа в плексигласовата преграда. — Какво си работил в Русия? Да не би да си бил автомобилен състезател?

Юри мълчеше.

— Не, наистина ми е интересно — седна на ръба на седалката Харви. — С какво си се занимавал? Миналата седмица ме вози един руснак, който преди да дойде тук е бил преподавател по математика, а освен това имаше диплома за електроинженер. Можеш ли да повярваш?

— Мога, защото и аз съм инженер — кимна Юри. На практика беше само техник, но това в случая беше без значение.

— В коя област? — попита Харви.

— Био-технологиите — отвърна Юри и натисна газта. Ловко задмина боклукчийската кола пред себе си и се понесе към предградията, опитвайки се да влезе в синхрон със смяната на светофарите.

— Много впечатляващо — кимна Харви. — Но защо тогава още караш такси? Според мен има голямо търсене на хора с твоята специалност, тъй като биотехнологиите преживяват бум…

— Имам проблеми с документите, които доказват образованието ми — отвърна Юри. — Нещо като вашият „Параграф 22“…

— Жалко — въздъхна Харви. — Но аз бих те посъветвал да не се отказваш. Все някога ще имаш положителен резултат…

Юри замълча. Нямаше да прави никакви опити, унижението вече беше зад гърба му. Просто щеше да се върне у дома.

— Добре, че успяхме да спечелим Студената война — смени темата Харви и поклати глава. — По този начин руския народ получи все пак някаква свобода и базисни права. Дано не ги изгуби…

Юри окончателно побесня. До гуша му беше дошло да слуша наглата лъжа, че Америка е спечелила Студената война и е разбила съветската империя. На практика истината беше друга: СССР беше предаден отвътре — от Горбачов и глупостите му, наречени „гласност“ и „перестройка“, последвани от безумната „демокрация“ на Елцин, който се изживяваше като нов император на Русия.

Натисна педала и колата се стрелна напред, сменяйки платната и профучавайки в опасна близост с пешеходните зони.

— Хей! — извика Харви. — Намали скоростта! Какво ти става, по дяволите?

Юри не отговори. Не можеше да понася пренебрежителното съчувствие на тоя тип, скъпите му дрехи, куфарчето от щраусова кожа и най-вече гадното таке, кацнало на оплешивяващото му теме.

— Хей! — започна да чука по преградата Харви. — Намали скоростта, или ще повикам полицията!

Предупреждението дойде тъкмо навреме. Юри нямаше никакво желание за конфликт с властите, затова се овладя и вдигна крак от газта.