Робин Кук - Вектор

Минаваше единадесет вечерта, заведението беше пълно и оглушително шумно. Стените кънтяха от метал-парчетата на „Скрюдрайвър“, издънени до дупка на стереото. Преобладаващата част от клиентите бяха млади хора с бръснати глави, тениски без ръкави и изобилие от татуировки. Почти всички бяха бели и се прехранваха с тежък физически труд. Юри би трябвало да отгатне на какви хора ще се натъкне, дори и само заради паркираните на тротоара лъскави мотори „Харли Дейвидсън“, украсени с нацистки символи.

Спомни си, че се беше поколебал преди да влезе. Интиуцията го предупреждаваше за опасност, която просто се усещаше във въздуха. Част от клиентите се обърнаха да го огледат, в очите им се четеше враждебност. Две бяха причините, които го накараха да влезе. Първо, евентуалното му оттегляне почти сигурно щеше да предизвика преследване — като от зло куче, което все още не е сигурно в намеренията ти… На второ място беше нуждата. Той действително изпитваше нужда от сто грама водка, а нищо не му гарантираше, че другите заведения в Бенсънхърст ще бъдат по-гостоприемни от тази дупка.

Седна на едно свободно столче пред бара и се облегна на лакти. Гледаше право пред себе си. Акцентът, с който си поръча питието, привлече вниманието на съседите му. Около него бързо се образува полукръг от младежи с доста заплашителни мутри. В момента, в който Юри беше сигурен, че тупурдията започва, тълпата се раздели и направи път на мъж с късо подстригана коса на около четиридесет години, който очевидно се радваше на уважението на младежите.

Новодошлият беше с тъмноруса коса, висок и жилав. Косата му беше точно толкова дълга, колкото да се отличава от бръснатите глави наоколо. Подобна прическа носят военните, съобрази Юри. За разлика от останалите, тениската на този човек беше с ръкави и още носеше следи от ютията. В лявата й част беше избродирана червена пожарникарска каска, под която имаше надпис „Противопожарна команда №7“. Наличието на една единствена татуировка също го отличаваше от тълпата скинари. Тя изобразяваше малко американско знаме и се намираше на дясната му ръка, малко под рамото.

— Не знам дали влизаш тук от смелост или обикновена глупост, друже — подхвърли русокосият. — Това е частен клуб…

— Съжалявам — промърмори Юри и понечи да се надигне, но русокосият сложи ръка върху рамото му.

— Приличаш ми на руснак…

— Такъв съм — кимна Юри.

— Евреин?

— Не! — изръмжа Юри и лицето му се наля в кръв. — Дори не си го помисляй!

— В Брайтън Бийч ли живееш?

— Да — отвърна Юри и нервно преглътна. Не можеше да разбере накъде ще го отведе този разговор.

— Мислех, че всички руснаци там са евреи…

— Не и аз — промърмори Юри. Мъжът насреща му знаеше какво говори. Болшинството от руските имигранти в Брайтън Бийч действително бяха евреи. Това беше една от причините Юри да има толкова малко приятели. Тук новопристигналите преселници се поемаха от многобройни еврейски организации, които се грижеха за тяхното успешно внедряване в новото общество. Същевременно евреите бяха единствените съветски граждани, които имаха право да емигрират по време на комунистическия режим и когато СССР се разпадна, тяхната общност в Америка вече беше достатъчно многобройна. На Юри никой не му обърна внимание поради простия факт, че беше атеист и не проявяваше интерес към никакви религиозни фракции.

— Май усещам негативно отношение към еврейската общност — моментално го усети русокосият.

Очите на Юри пробягаха по надписите върху тениските на голяма част от скинарите, насъбрали се около тях. Бързо откри това, което само беше зърнал на влизане: „Холокостът е ционистки мит“, „Долу правителството на САЩ, окупирано от ционисти“. Реши, че без проблеми може да изповяда своите антисемитски убеждения.

Така или иначе, до последните президентски избори в Русия той никога не беше харесвал евреите. Но активното промиване на мозъци по време на предизборната кампания на националиста Жириновски и комуниста Зюганов попадна на благодатна почва в неговата „тоска“ и наранена националистическа гордост, което го превърна в лесна жертва на демагогията.

— Май те преценихме погрешно, приятелю — ухили се русокосият след като изслуша фашистките признания на Юри. — Можеш да си пиеш спокойно сред нас, аз лично ще те почерпя една водка.

Пръстите му щракнаха по посока на бармана, който благоразумно се беше оттеглил в противоположния край. Той се приближи с бутилка водка и напълни чашата на Юри чак до ръба.