Робин Кук - Вектор

— Армията ме е научила на нещо точно толкова, колкото морската пехота е научила теб! — сопнато рече Стив. — Престани да ме засипваш с глупостите, които си запомнил оттам!

— Добре, нека ти го кажа по друг начин — въздъхна Кърт. — В деня X трябва да внесем материала вътре, нали така? Но това не може да стане без предварително разузнаване. Трябва да бъдем сигурни, че ще имаме достъп до сектора…

Стив хвърли нервен поглед по посока на огромната сграда.

— Нали имаме плановете? — преглътна той. — Знаем, че секторът се намира на третия етаж.

— Исусе Христе! — възкликна Кърт и театрално вдигна ръце. — Нищо чудно, че си отпаднал от „Зелените барети“! Май наистина умираш от шубе, а?

За разлика от учението, казармата беше донесла значителни успехи и на двамата. Кърт бе прехвърлен в Кемп Пендълтън в Калифорния, а Стив замина за форт Браг в Северна Каролина. И двамата с лекота достигнаха статута на волнонаемни подофицери, които изпитваха удоволствие от строгите правила на Устава и бързо се превърнаха в бойци за пример на останалите. Особен интерес проявяваха към различните видове стрелково оръжие, най-вече към автоматичните пушки и пистолетите. Този интерес бързо ги превърна в отлични стрелци.

През всичките тези години те си пишеха рядко. Служеха в различни видове войска, намираха се на двете противоположни крайбрежия на огромната страна. Това беше една доста солидна бариера пред приятелството им. Виждаха се рядко, само когато домашните им отпуски случайно съвпадаха, неизбежно в Бенсънхърст. При тези случаи всичко се връщаше назад и двамата си прекарваха добре, като всеки се стремеше да разкаже по-интересна „военна история“ от другия. И двамата бяха взели участие във Войната в Залива.

Нито Кърт, нито Стив имаха желание да го кажат на глас, но беше ясно, че военната кариера ги привлича. Но не им било писано, тъй като на даден етап от службата и двамата изпитаха дълбоко разочарование от рода на войските, в които служеха.

Разочарованието на Кърт беше по-голямо. Той се беше издигнал до командир на взвод за обучение на новобранци, които попълваха разузнавателните роти на Морската пехота. По време на едно особено тежко и неприятно за всички учение, той получи заповед да задържи даден рубеж. Заповедта беше изпълнена, но един от наемниците умря. Последвалото вътрешно разследване хвърли част от вината и върху него. Премълчан беше основният факт — че този човек изобщо не би трябвало да бъде в програмата. Бяха го вкарали с връзки, просто защото баща му бил някакъв големец във Вашингтон. Но на практика момчето си беше едно разглезено „мамино синче“.

Макар, че формално се размина без наказание, този инцидент беше вписан в досието му и сложи точка на професионалната му кариера. Той го прие много тежко. Имаше чувството, че държавата го е предала, като преди това бе изсмукала целия му младежки ентусиазъм. Не успя да се освободи от това чувство и в резултат отказа да продължи договора си след неговото изтичане.

При Стив нещата се развиха по друг начин. След дълга и сложна приемна процедура документите му за школата на „Зелените барети“ най-сетне бяха одобрени. Но това не му помогна особено, тъй като след трите пробни седмици в началото на обучението той беше обявен за негоден. Вината изобщо не беше негова, а на един досаден, но доста тежък грип, който го повали именно тогава. Когато му съобщиха, че въпреки положените усилия ще трябва да започне отначало цялата сложна процедура с подаването на документите, той беше толкова отвратен и разочарован от военната бюрокрация, че последва примера на Кърт и напусна армията.

След множество краткосрочни ангажименти, главно в областта на охранителната дейност, Кърт постъпи на работа в Градската противопожарна охрана на Ню Йорк. Там веднага се почувства в свои води — хареса му военната дисциплина, униформеното облекло, вълнуващите мисии и интересното оборудване. Е, не беше като Морската пехота, но в цивилизацията не можеше да се надява на нещо по-добро. Допълнително улеснение беше и фактът, че можеше да си живее на старото място, в Бенсънхърст.

Не след дълго Кърт убеди и Стив да подаде документите си в пожарната. След като беше одобрен и получи заповед за назначение, двамата предприеха известно количество гъвкави бюрократични процедури, в резултат на които попаднаха не само в един район, но и в една и съща противопожарна служба. Кръговратът приключи. Бяха се прибрали обратно в Бенсънхърст, отново неразделни приятели.