Робин Кук - Вектор

— Ще му звънна веднага след като открием нещо положително — кимна Джак.

Вини се обади едва когато влязоха в асансьора.

— От този случай ме побиват тръпки — мрачно обяви той. — Напомня ми за случаите на чума отпреди няколко години. Надявам се, че няма да се изправим пред нова епидемия…

— И аз — кимна Джак. — Но аз си мисля предимно за онези грипни случаи, които имахме след чумата. Трябва да вземем изключителни мерки за сигурност…

— И дума да няма — кимна Вини. — Ако мога, бих си сложил два скафандъра един върху друг…

„Скафандри“ наричаха специалните работни костюми срещу силно заразни летливи вещества, които много наподобяваха облеклото на химическите части в армията.

Вини беше по престилка и това му позволи веднага да обърне внимание на скафандъра си. Джак отиде в съблекалнята да свали цивилните си дрехи. Асистентът му се насочи към „питбокса“ — както тук наричаха залата за аутопсии — и се залови с подготовката за работа. Джак отново разгърна папката и потъна в четене, обръщайки специално внимание на криминологическия доклад на Джанис. Този път четеше внимателно, без да пропуска нищо. Това му позволи да забележи един незначителен факт, на който не беше обърнал внимание при първото четене — починалият беше в бизнеса с килими. Но какви са те, откъде идват? Отбеляза си да провери това и продължи нататък. Измъкна една от рентгеновите снимки на Папарис и я закачи на светещия екран. Качеството не беше особено добро, просто защото снимката беше обща, на цялото тяло. Гръдният кош не се виждаше добре, но две неща веднага привлякоха вниманието на Джак. Първо: въпреки рязкото влошаване на респирацията следи от пневмония почти липсваха, и второ: централната част на гръдния кош — пространството между двете части на белия дроб, известно като медиастинум — беше необичайно голямо.

Докато Джак навличаше скафандъра с двойна биологична защита и специални дихателни филтри в остъклената каска, Вини качи тялото на масата за аутопсии и подреди край нея необходимите за работата инструменти и разтвори.

— Защо се забави толкова, по дяволите? — нервно подвикна той, когато Джак най-сетне се появи. — Досега да бяхме свършили!

Джак се засмя.

— Виж го тоя на какво прилича — продължаваше да мърмори Вини, кимайки към трупа. — Едва ли ще се оправи за финалния мач…

— Добра памет — одобрително кимна Джак. Вини бе прибягнал до този израз в началото на чумната епидемия и оттогава насам той се беше превърнал в нещо като символ на черния хумор в тази зала.

— Помня и други неща — изръмжа все още недоволният Вини. — Докато ти се почесваше в съблекалнята, аз се сетих да потърся ухапвания от насекоми по тялото, но такива няма…

— Наистина съм впечатлен — погледна го с уважение Джак. В разгара на епидемията, беше обяснил на Вини, че насекомите, най-вече комарите и паяците, играят ролята на вектор при разпространението на голяма част от инфекциозните болести. Затова първата работа на патолозите по време на аутопсия е да търсят следи от ухапвания. — Май скоро ще ми вземеш хляба…

— Хляба си го задръж, предпочитам да ти взема заплатата — ухили се Вини.

Джак се зае с външния оглед. Следи от ухапвания наистина нямаше Кожата беше чиста, без петна и кръвонасядания, но в същото време изглеждаше някак матирана.

Вътрешният оглед беше съвсем друга работа. Патологията стана видна в момента, в който Джак отстрани предната стена на гръдния кош. Повърхността на дробовете беше буквално обляна в кръв, вследствие на процеса, наречен хеморално-плеврална ефузия. В междинната кухина между белите дробове също имаше кръв, стените на вътрешните органи носеха ясни следи от възпаление. Това важеше най-вече за хранопровода, трахеята, големите бронхи и лимфните възли. Медицинското наименование на този процес е хеморален медиастинит и именно той обясняваше необичайно големите размери на междудробната кухина, която личеше на рентгена.

— Уф! — направи гримаса Джак. — Този масивен кръвоизлив не може да е предизвикан от грип. Било е нещо далеч по-силно, което се е разпространявало със скоростта на горски пожар…

Вини му хвърли нервен поглед изпод маската си. Не можа да види лицето му, тъй като светлината се отразяваше в предпазния екран. Но от гласа му заключи, че нещата наистина са сериозни, защото Джак рядко се впечатляваше от това, което му предлага масата за аутопсии.

— Какво е това, според теб?

— Не знам — рече с въздишка Джак. — Но комбинацията от хеморален медиастинит и плеврална ефузия ми напомня за нещо… За съжаление не мога да си спомня какво е то, май го бях чел някъде… Но във всички случаи си имаме работа с някакъв изключително агресивен носител.