Робин Кук - Вектор

— На този етап предположението ми е антракс — невъзмутимо кимна Джак. — И ако лабораторията го потвърди, ще стане наистина интересно. Естествено, може да се окаже, че имунната система на този пациент е унищожена по неизвестни за никого причини. В такъв случай вирусът може да се окаже най-обикновена разновидност на градинските патогени…

— От опит знам, че човек рискува много когато се обзалага с теб, но все пак говориш за едно изключително рядко заболяване, поне за Съединените щати — подхвърли Калвин.

— Не помня колко е рядко — отвърна Джак. — Но отлично си спомням, че най-характерните му симптоми са именно хеморален медиастинит и менингит…

— А защо да не е предизвикан от нещо далеч по-обикновено, например менингококи? — вдигна глава Калвин.

— Не ги изключвам — кимна Джак. — Но поради наличието на хеморален медиастинит считам шансовете им за незначителни. Освен това липсва мозъчното възпаление, което е характерно за менингококите.

— Хубаво — примирено кимна Калвин. — Но ако наистина се окаже антракс, искам веднага да ме уведомиш. Сигурен съм, че в Комисариата по здравеопазването ще проявят интерес. Предполагам вече са те уведомили, че искам да направиш и една друга аутопсия…

— Да, но се питам защо… Нали вие с шефа винаги се оплаквате от липсата на дипломатичност у мен? Починал в ареста пациент винаги причинява политически безредици. Сигурен ли си, че искаш да ме забъркваш в подобно нещо?

— Хора извън отдела настояват за твоите услуги — навъсено отговори Калвин. — Фактът, че си опериран от чувство за такт явно е допаднал на определени представители на афро-американската общност в този град. За мен и шефа може и да си трън в задника, но Бог знае как си успял да си изградиш професионален авторитет пред известни обществени лидери…

— Това е благодарение на мачлетата по баскет в квартала — увери го с усмивка Джак. — На тях имам репутацията на честен играч, който никога не прибягва до дребни измами…

— Защо винаги ме иронизираш? — ядоса се Калвин. — В момента ти направих комплимент!

— Защото предпочитам критиките — сви рамене Джак. — Комплиментите ме карат да се чувствам засрамен.

— Господи, дари ме с търпение! — простена Калвин и театрално извъртя очи. — Виж какво, приятелю. Възлагайки тази аутопсия на теб, ние ще избегнем евентуалните обвинения в опит за прикриване на престъпление!

— Жертвата е афро-американец, така ли? — вдигна вежди Джак.

— Естествено — нетърпеливо отвърна Калвин. — А полицейският служител е бял. Схвана ли картинката?

— Да.

— Много добре. Когато си готов да започнеш, просто свирни. Ще ти дам едно рамо. Всъщност, тази аутопсия ще я направим двамата…

Калвин напусна залата, а Джак хвърли един мрачен поглед към Вини.

— Ей сега вече не ни мърдат три часа край масата! — простена той. — Калвин е старателен, но бавен като буболечка!

— Много заразен ли е антраксът?

— Спокойно — вдигна ръка Джак. — Няма да пипнеш нищо. Доколкото си спомням, антраксът не се предава при физически контакт…

— Никога не съм сигурен, че мога да ти повярвам — хвърли му подозрителен поглед Вини.

— Понякога и аз не си вярвам — горчиво се усмихна Джак. — Но в този случай можеш да ми се довериш.

Това беше краят на приказките. Двамата приключиха аутопсията на Папарис без да отронят нито дума повече. Лори се появи в „питбокса“ точно когато Джак събираше органните проби и се готвеше да ги качва горе. Позна я по характерния смях, тъй като и нейното лице беше скрито в каската на биоскафандъра. Придружаваха я още двама души — вероятно Лу и онзи агент на ФБР. Те също бяха в скафандри.

Джак се помота още малко, после се приближи към масата, около която се бяха събрали тримата. Смях вече нямаше.

— Твърдите, че това момче е било разпънато на кръст? — попита Лори, повдигнала дясната ръка на трупа. От дланта стърчеше голям шестнадесетмилиметров пирон.

— Точно така — отвърна гласът на Лу. — И това е било само началото. После са заковали една греда напреко на телефонния стълб и са разпънали момчето…

— Пресвета Дево! — промърмори Лори.

— След това са се опитали да го одерат — добави Лу. — Поне отпред…

— Ужасно!

— Мислите ли, че през цялото това време момчето е било живо? — обади се Гордън.

— Страхувам се, че е било точно така — прехапа устни Лори. Това личи по количеството на кръвта. Несъмнено е било живо…

Джак направи крачка напред с намерението да въвлече Лори в кратък диалог, но в същия момент зърна трупа. От устата му излетя кратко изхълцване, въпреки че в моргата бързо се свикваше на какви ли не гледки. Трупът на Брад Касиди беше разчекнат, с частично одрана кожа, избодени очи и отрязани гениталии. На много места кожата му беше надупчена от удари с нож, а тази от долната част на корема лежеше преметната върху краката. Върху нея се забелязваше татуирана фигурка на викинг, а в средата на челото имаше малък пречупен кръст.