— Вече се обади и ми нареди да го прехвърля на теб — поясни Джордж. — Разговарял с някой от шефовете на полицията и стигнал до заключението, че ти си най-подходящият човек.
— И това ако не е майтап! — стреснато вдигна глава Джак. Неразбирателството му с директора и неговия заместник беше главно по повод липсата на гъвкавост и политически такт — на моменти основни изисквания в професията на съдебния патолог.
— Ако не искаш инфекцията, мога да ти дам един случай на свръхдоза — подхвърли Джордж.
— Не, ще взема инфекцията — тръсна глава Джак. Никога не си беше падал по свръхдозите. Освен, че бяха почти ежедневни, при тези случаи липсваше интелектуалното предизвикателство.
— Добре — кимна Джордж и направи отметка върху главния си списък.
Обзет от нетърпение, Джак скочи и тръгна да излиза, пътьом издърпвайки вестника от ръцете на Вини. Онзи го стрелна с черните си очи, лицето му се разкриви от разочарована гримаса. Той прекрасно знаеше какво ще последва, но въпреки това изръмжа:
— Само не ми казвай, че вече е време да почваме!
— Рано пиле, рано пее — назидателно рече Джак. Поговорките и народните мъдрости бяха обичайната му реакция срещу нежеланието на Вини да се залавя за работа.
— Не мога да разбера защо не идваш на работа като всички останали! — гневно изръмжа санитарят.
Но двамата се разбираха добре, въпреки хапливите реплики, които си разменяха. Работеха често заедно поради дразнещия навик на Джак да се появява в моргата по никое време. С течение на годините си бяха изработили един гладко смазан протокол на взаимоотношенията, който работеше безупречно. Но истината беше, че Джак предпочиташе Вини пред всички останали асистенти в моргата, а и Вини с готовност приемаше да работи с него, защото, по собствените му думи, Джак бил сред малцината патолози, които „не си развяват оная работа из службата с цел да им мине времето“…
— Виждал ли си доктор Монтгомъри? — попита Джак докато вървяха към асансьорите.
— Монтгомъри е твърде умна, за да се появява тук по никое време — отвърна Вини. — За разлика от теб, тя е нормална…
В кабинката на сержант Мърфи все още светеше. Тя беше разположена непосредствено до центъра за комуникации. Сержантът работеше в Бюрото по издирване на изчезнали към Главното полицейско управление на Ню Йорк. От години беше прикрепен към моргата на Съдебна медицина, също така от години не се беше появявал на работа преди девет часа сутринта.
Обхванат от любопитство, Джак се отби да надникне през открехнатата врата. Оказа се, че остроумният ирландец не само е там, но си има и компания. На стола срещу бюрото му се беше настанил лейтенант-детектив Лу Солдано от отдел „Убийства“ — редовен посетител на моргата. Джак го познаваше сравнително добре, тъй като той беше близък приятел с Лори. До него се беше настанил един непознат в цивилни дрехи.
— Хей, Джак! — светна лицето на Лу. — Я се отбий за минутка, ако обичаш. Искам да те запозная с един човек…
Джак влезе в тясната стаичка. Лу изглеждаше така, сякаш не беше спал цяла нощ. Небръснатите му бузи чернееха като изцапани със сажди, под очите му имаше тъмни кръгове. Дрехите му бяха измачкани, горното копче на някога бялата му риза беше разкопчано, а вратовръзката — разхлабена.
— Това е специален агент Гордън Тиръл — каза той и махна към мъжа до себе си. Тиръл се изправи и протегна ръка.
— Това означава ФБР, така ли? — пожела да се осведоми Джак.
— Разбира се — кимна агентът.
Джак никога не беше стискал ръката на агент на федералното бюро за разследване. Но това, което му предложи Тиръл, беше доста разочароващо: слаба и женствена ръка с отпуснато ръкостискане. Самият агент беше дребен мъж с деликатни черти, който едва ли имаше нещо общо с представата за агент на ФБР, с която беше израснал Джак. Облеклото му беше консервативно, но спретнато. Всичките три копчета на сакото му бяха прилежно закопчани. В общи линии можеше да се каже, че по външен вид този човек е пълна противоположност на Лу.
— Какво става тук? — любопитно ги изгледа Джак. — Вече не помня кога за последен път съм виждал сержанта по това време тук…
Мърфи се засмя и понечи да възрази, но Лу го спря с вдигната ръка.
— Снощи стана едно убийство, което представлява интерес за ФБР — поясни той. — Надяваме се, че аутопсията ще хвърли известна светлина върху случая…
— За какъв случай става въпрос? — вдигна глава Джак. — Огнестрелни или порезни рани?
Читать дальше