Робин Кук: Вектор

Вини работеше в Съдебна медицина по-дълго време от Джак. Беше добър работник, макар че преди две години за-малко не го уволниха заради изнасяне на служебна информация. Причината да го оставят на изпитателен срок се криеше в резултата от разследването му. Оказа се, че Вини е бил подложен на психологически натиск от страна на представители на организираната престъпност, към която някога е принадлежал и баща му. Макар и доста пострадали от действията му, Джак и Лори бяха сред тези, които се обявиха в негова защита.

Джак каза добро утро и на доктор Джордж Фонтуърт — колега патологоанатом, чийто трудов стаж в Съдебна медицина беше със седем години по-дълъг от неговия. Днес Джордж започваше 7-дневното си дежурство в приемната. Той беше човекът, който щеше да определя на кого от пристигналите през нощта мъртъвци трябва да се направи аутопсия и кой от патолозите ще я поеме. Именно по тази причина беше тук в този ранен час. Обикновено Джордж беше от вечно закъсняващите колеги.

— Изключително топло посрещане — промърмори Джак след като и Джордж не му обърна внимание, точно като Вини. Пристъпи към кафеварката и си напълни чашата от кафето, което беше направил Вини. Санитарят винаги идваше по-рано от останалия технически персонал и в случай на нужда асистираше на дежурния патолог. Варенето на кафе се приемаше като неразделна част от това асистиране.

Джак пристъпи към бюрото на Джордж и надникна през рамото му. Онзи изръмжа и отмести вестника си. Много мразеше някой да чете заедно с него. Двамата никога не бяха мелили брашно. По принцип Джак не понасяше посредствеността и отказваше да скрива отношението си към нея. Въпреки звездните референции на Джордж (той беше работил в екип с един от титаните на съвременната криминалистична патология), Джак не можеше да го уважава, просто защото никога не си даваше зор в ежедневната работа.

— Нещо интересно? — закачливо се усмихна той. Доставяше му удоволствие да дразни колегата си. Заобиколи бюрото и започна да прелиства папките на постъпилите случаи, опитвайки се да прочете поставените диагнози.

— Не пипай, подредил съм ги! — ядосано изръмжа Джордж и отмести ръката му. Действително беше подредил случаите според причините за настъпилата смърт.

— Нещо за мен? — невъзмутимо попита Джак. Един от плюсовете на тази работа се криеше във фактора изненада. Никога не знаеше с какво ще си запълни работното време. Всеки ден имаше по нещо ново — нещо, за което изобщо не можеше да мечтае докато беше офталмолог. По онова време знаеше какво го чака за три месеца напред.

— Имам един случай на инфекциозно заболяване — промърмори Джордж — Не го намирам за нещо особено, но можеш да го вземеш…

— Няма ли диагноза? — присви очи Джак.

— Има, но само предполагаема… Вероятен грип с вторична бронхопневмония. Пациентът е починал преди да са станали ясни резултатите от изследванията му. Нещата се усложняват от факта, че грам-позитивните проби не са показали нищо, а личният му лекар е бил извън града през уикенда…

Джак откри съответната папка. Името на пациента беше Джейсън Папарис. Измъкна общия формуляр, попълнен от Дженис Джегър. Тя беше криминологичният следовател и работеше само нощна смяна. Другата й служебна характеристика се изчерпваше с инициалите МА, тъй като беше далеч по-удобна за ежедневна употреба. В разгънат вид се превеждаше като „медицински асистент“. Джак плъзна поглед по формуляра и с уважение поклати глава. Както винаги, Дженис се беше показала на висота. Само веднъж при предишните случаи на инфекциозни заболявания той й беше подхвърлил да проучва пациентите за пътувания в провинцията и евентуален контакт с животни. Но оттогава насам подобни проучвания бяха неизменна част от практиката й.

— Изключително силен грипен вирус, а? — промърмори той. Направи му впечатление, че починалият е лежал в болницата по-малко от двадесет и четири часа. Не пропусна да отбележи, че е бил страстен пушач и е имал предишни респираторни проблеми. Това поставяше под въпрос силата на вируса. Може би става въпрос за реципиент с рязко понижени съпротивителни сили.

— Искаш ли го, или не? — вдигна глава Джордж. — Тази сутрин сме претрупани с работа. Вече съм ти заделил няколко случая, включително един затворник, починал в ареста…

— Стенание! — направи гримаса Джак. От опит знаеше, че подобни случаи често водят до политически или социални усложнения. — Сигурен ли си, че нашият безстрашен заместник-директор Калвин няма да го пожелае?