Робин Кук - Мозъци

Първата реакция дойде от кошчето за отпадъци. Слаба и напълно безвредна, но все пак радиация. Филипс хвърли поглед на часовника си и установи, че времето му е почти изтекло. Само след половин час трябваше да позвъни в апартамента на Дениз. Реши, че ще се представи там и тялом само в случай, че Сансоун не е забъркал и нея.

Наличието на радиация в кошчето го накара да се върне в лабораторията. Не откри нищо. Това го принуди да насочи вниманието си единствено към склада, който беше разделен: на широки, заковани в стените лавици. Върху долните бяха подредени халати и кърпи, отгоре имаше кашони с консумативи за лабораторията и кабинетите. В ъгъл а беше поставена пластмасова кофа с използвани парчета марля, от която се излъчваше слаба радиация.

Мартин я изпразни на пода и плъзна брояча над марлята. Нищо. Вкара портативния апарат в кофата. Радиацията се появи някъде към дъното. Отмести я и опря ръце в дъските на пода. Бяха солидни, плътно наредени една до друга и покрити с лак. Удари с юмрук една от тях и усети лека вибрация. Това го накара да продължи проверката към далечния ъгъл. Дъската се повдигна от натиска на пръстите му, после отново легна на мястото си. Той я подхвана за края и рязко дръпна. В кухината под нея се появиха две сандъчета за съхранение на радиоактивни материали с познатите предупреждения, изписани върху капаците.

Етикетите сочеха, че идват от лабораторията „Брукхевън“, която снабдяваше болницата с всички необходими изотопи. Според първия от тях сандъчето съдържаше 2-флуоро–2 деоксинглюкозат. Другият етикет беше почти изстърган.

Ръцете му нетърпеливо вдигнаха капаците. Сандъчето със запазения етикет излъчваше умерена доза радиация. Но другото, оборудвано със значително по-дебел оловен капак, накара гайгеровия брояч да полудее. Съдържанието му беше силно радиоактивно. Филипс старателно го затвори, върна дъската на мястото й и притвори вратата на склада.

Никога не беше чувал за съединенията, които бяха скрити в тези сандъчета, но самото им присъствие в Клиниката по гинекология ги правеше подозрителни. В болницата действаха изключително строги правила за съхранението на радиоактивните материали, независимо дали се използват за терапия, диагностика или научно-изследователска дейност. Всичко това обаче се вършеше далеч от гинекологическите кабинети. Трябваше да разбере за какво точно се използва този радиоактивен деоксинглюкозат…

Стиснал брояча в ръка, Мартин затича надолу по стълбището. Наложи му се да забави крачка едва когато се натъкна на група студенти, излизащи от входа на тунела. Скоро стигна до новата сграда и отново хукна. Когато влезе в библиотеката, дишането му беше доста ускорено.

— Трябват ми сведения за деоксинглюкозат — задъхано рече той. — Къде да ги търся?

— Не знам — стреснато отвърна дежурната библиотекарка.

— По дяволите! — изръмжа Филипс и тръгна към картотеката.

— Опитайте референтния каталог — извика след него жената.

Той смени посоката и се насочи към съответното гише, зад което стоеше момиче с вид на тинейджърка. То беше доловило последните му думи и го гледаше с въпросително извити вежди.

— Бързо! — нетърпеливо рече Филипс. — Деоксинглюкозат. Къде да го търся?

— На какво прилича, поне горе-долу? — отвърна с въпрос момичето.

— Всъщност, не знам — отвърна Филипс. — Затова съм тук… Вероятно е нещо като бучка захар, само че от глюкоза…

— Може би трябва да започнете с индекса за химическите субстанции, а след това…

— Къде е този индекс? — прекъсна я Филипс.

Момичето посочи една дълга маса, над която бяха разположени лавици с книги. Той хукна натам, откри индекса и го разтвори. Не смееше дори да погледне часовника си. Прелисти каталога и спря показалеца си на индекса със съответната информация. Материалът за глюкозатите и техните производни беше отпечатан със ситен шрифт и запълваше около страница. Наложи се да тръсне глава и да се съсредоточи. Смисълът на текста бавно проникна в съзнанието му. Научи, че деоксинглюкозатът има почти идентичен химически състав с глюкозата, която е биологическото гориво за мозъка. Той лесно преодолява бариерата на кръвните клетки в мозъка и се усвоява от активните нервни клетки. Но за разлика от естествената глюкоза, веднъж попаднал в нервните клетки, деоксинглюкозатът не може да бъде преработен и започва да се натрупва в тях. В края на сбитата научна информация беше отбелязано: „Натоварени с радиоактивност, малки количества от деоксинглюкозат проявяват обещаващи качества и способности при изучаването на мозъчните механизми.“