Робин Кук - Мозъци

Сестра на около тридесет и пет години му донесе пакетче „Маалокс“. Върху мрачното й лице се беше изписало дълбоко презрение. Попита го за името му и Мартин механично отвърна: Харви Хопкинс. Така се казваше съквартирантът му от студентските години. Жената го записа и нареди да лежи без да мърда. Обеща да се върне след няколко минути и да провери дали болките в гърдите започват да намаляват. После дръпна паравана пред леглото и побърза да се отдалечи.

Филипс изчака няколко минути, надигна се и спусна крака на пода. На масичката с колелца до стената имаше самобръсначка и калъпче сапун за почистване на рани. Преди да ги вземе в ръце, той побърза да облече бялата престилка, която висеше на стената заедно с хирургическо кепе и няколко неизползвани кърпи за ръце. Едва след това си позволи да покаже глава иззад паравана.

Както винаги по това време, в спешното отделение цареше пълен хаос. Опашката пред регистрацията стигаше почти до входа, а отвъд стъклените врати се точеше неспирен поток от линейки. Никой не обърна внимание на Мартин, който бавно се насочи към вратата в дъното, боядисана в сиво. В залата за почивка имаше само един лекар, който беше затънал в разчитането на куп електрокардиограми, поставени в скута му. Той дори не вдигна глава да види кой е тръгнал към умивалните с дълга редица душ-кабини.

Мартин затвори вратата и бързо свали дрехите си. Взе един светкавичен душ, избръсна се и посегна към изгладения комплект хирургически дрехи, който чакаше акуратно сгънат върху тоалетната масичка. Кой знае защо дежурният персонал в СО проявяваше подчертано предпочитание към хирургическите комбинезони. Облече се бързо, като не забрави да си сложи и леката памучна шапчица, която скри все още влажната му коса. Сложи си дори маската, сигурен че това няма да направи впечатление на никого. Мнозина от болничния персонал носеха маски, когато се чувстваха неразположени.

Хвърли бърз, но внимателен поглед в огледалото, после доволно кимна с глава. В тази премяна би го разпознал само човек, който го вижда всеки ден. Проникването в болницата беше приключило успешно. Не се притесняваше, че персоналът в СО ще започне да търси внезапно изчезналия пациент на име Харви Хопкинс. Такива неща ставаха по няколко пъти на ден. Погледна часовника си и установи, че от началото на операцията беше изтекъл близо час.

Изскочи от стаята за почивка и почти тичешком мина покрай двамата полицаи, които охраняваха входа на отделението. Използва стълбището, което минаваше зад кафетерията, за да стигне до втория етаж. Трябваше му гайгеров брояч, но не посмя да отскочи до кабинета си. Кратко претърсване на дежурната стая на рентгенолозите беше достатъчно, за да открие друг подобен уред. Тикна го в джоба на комбинезона и забърза към основния етаж, от който имаше топла връзка със сградата на поликлиниката.

Старомодните асансьори не работеха, тъй като през нощта нямаше човек, който да ги управлява. Наложи се да използва стълбището, за да стигне до Гинекологичната клиника на четвъртия етаж. Убеждението, че ще открие радиация именно в тази клиника, се беше появило в главата му още докато пътуваше в метрото, притиснат между двама недоволни бизнесмени. Но сега, стиснал детектора в ръка, той усети как решителността му бързо се стопява. Дори не знаеше откъде да започне, нито пък какво точно трябва да търси.

Прекоси главната чакалня и пое по тесния коридор, който водеше към кабинетите за обслужване на университетските служителки. Чистачките още не бяха минали, по пода се валяха най-различни боклуци.

Натисна бравата на дежурната стая, но вратата се оказа заключена. Заключени бяха и двата кабинета за прегледи в съседство. Кратък оглед на ключалките го увери, че може да прибегне до един от триковете, които беше виждал само на кино — пъхна крайчето на някаква пластмасова папка от приемното бюро в процепа, вратата на по-близкия кабинет меко щракна и се отвори. Влезе и включи осветлението, като преди това не забрави да захлопне вратата зад гърба си.

Оказа се, че това е нещо като преддверие, от което се влизаше в кабинетите за прегледи. Именно тук преди два дни беше разговарял с доктор Харпър. Вдясно бяха кабинетите, а вляво — лабораторията и малък склад. Реши първо да огледа кабинетите и веднага се залови за работа. Гайгеровият брояч опипа всеки ъгъл, включително около гинекологическите столове и чекмеджетата на металните бюра. Радиация нямаше. Повтори същата операция и в лабораторията, после влезе в складовото помещение и прекара уреда над кутиите с инструменти за прегледи. Отново нищо.