Робин Кук - Мозъци

Оперативните рентгенови снимки показват голям костен дефект в предната дясна част на черепа. Наличие на два дълбочинни и множество повърхностни електроди. Различия в мозъчната консистенция, причинени от незаложени в програмата фактори.

Обемни челни и тилни рентгенови снимки на черепа, плюс пълен мозъчен скенер за по-пълна характеристика на линейните вариации в консистенцията и по-прецизно локализиране на дълбочинните електроди. Данните от ангиографията да отчитат позицията на дълбочинните електроди спрямо големите кръвоносни съдове на мозъка.

#####Програмата се нуждае от допълнителни данни за мозъчната консистенция, които ще бъдат съхранени в основната памет.

Благодаря за вниманието.

Моля да изпратите копия от тази разпечатка на доктор Уилям Майкълс и доктор Мартин Филипс.

Филипс не можеше да повярва на очите си. Това, което прочете, беше добро, много добро! За пръв път в практиката си виждаше на хартия толкова лаконична и ясно очертана диагноза, без нищо излишно в нея. Отново прочете части от информацията и пак поклати глава. Беше му трудно да повярва, че пред очите му са заключенията на машина, а не на колега неврорентгенолог. Дори без да е програмирана за данни от краниотомия, тя беше успяла да направи всички основни заключения, произтичащи от подобна процедура. А и сведенията за различията в консистенцията! Филипс нямаше представа как да ги интерпретира, но дълбоко в себе си беше убеден, че става въпрос за нещо важно.

Измъкна филмчето от лазерния скенер и го прикрепи към осветения екран. Обзе го чувство на смущение, тъй като не успя да види никакви различия в консистенцията. Може би новият метод за изчисление плътността на различните мозъчни слоеве, който ги беше препъвал още от самото начало, ще се окаже недостатъчно ефективен? Кракът му механично натисна педала на алтернатора, снимките затичаха по екрана. Спря на ангиограмата, после извади по-ранни черепни снимки на Лайза Марино и ги постави редом с оперативните. Отново потърси вариациите в плътността, които се споменаваха в разпечатката. Не откри нищо — снимките показваха абсолютно еднаква мозъчна консистенция.

На вратата се почука и в кабинета се появи Дениз Сангър. Филипс я дари с топла усмивка, но продължи работата си. Пръстите му сгънаха лист хартия и изрязаха средата с помощта на малка ножица. После разгърна листа. В центъра му се появи малка кръгла дупка.

— Като гледам, много си зает — прегърна го изотзад Дениз. — Режеш си листчета и не ти пука от нищо!

— Епохалните научни открития обикновено стават съвсем случайно — отвърна с усмивка Филипс. — От сутрешната ни среща насам се случиха куп необикновени неща. Майкълс докара първата ни машина за разчитане на черепни снимки, а тя ми предостави първата си разпечатка…

Дениз потъна в четене, а той покри рентгеновата снимка на екрана с продупчения лист. В малката дупка попадна само онази част от нея, която го интересуваше. Приведен ниско над нея, Мартин се зае да я изучава. После махна листа и помоли Дениз да разгледа снимката. Тя се подчини и след минута поклати глава. Не беше открила никакви изменения. Той сложи листа и я накара да разгледа това, което се виждаше през дупката. Тя отново не откри нищо, а той й посочи едва видимите бели точици, подредени хоризонтално. Свалиха хартията. Вече бяха сигурни. Ориентирани какво точно търсят, очите им без затруднение засякоха точиците.

— Какво е това, според теб? — попита Дениз.

— Няма представа — въздъхна Филипс, пристъпи към масата и вкара в компютъра ранните снимки на Лайза Марино. Искаше да провери дали програмата ще отбележи същите отклонения в плътността. Лазерният скенер охотно погълна филмчето, а той поклати глава и добави: — Но това ме тревожи…

— Защо? — вдигна глава Дениз. Лицето й беше синкаво от светлината на екрана. — Според мен тези заключения са фантастични!

— Точно там е работата — въздъхна Филипс. — По всичко личи, че програмата е в състояние да разчита рентгеновите снимки далеч по-добре от своите създатели. Никога досега не бях забелязвал тези вариации в консистенцията. И всичко това неволно ме кара да си мисля за историите на Франкенщайн… — Замълча за момент, после внезапно се изсмя.

— Това пък какво беше? — погледна го с любопитство Дениз.

— Сетих се за Майкълс — отвърна Мартин без да отделя очи от разпечатката. — Програмирал е машината така, че вкарам ли някаква задача, тя ме съветва да си гледам работата… Първия път ми каза да изпия едно кафе, а сега ме съветва да си похапна…