Робин Кук - Мозъци

Направи опит да прогони чувството на странна обреченост, която се появи в душата й и тръгна по оживения коридор. Искаше час по-скоро да се махне оттук. Но световъртежът й се усили, коридорът се люшна пред очите й. Хвана се за рамката на близката врата и затвори очи. Световъртежът престана. Закова се на място, клепките й останаха плътно затворени. Страхуваше се, че пристъпът ще се върне в момента, в който ги повдигне. Изчака известно време, тръсна глава и отвори очи. Не се случи нищо. Пръстите й бавно се отдръпнаха от рамката на вратата. В същия миг една тежка ръка се стовари върху рамото й. Обърна се и с облекчение видя познатото лице на доктор Харпър.

— Добре ли си? — попита загрижено той.

— Нищо ми няма — отвърна момичето. Беше й неудобно да занимава с дребните си проблеми този извънредно зает човек.

— Сигурна ли си?

Кристин кимна и освободи рамото си от ръката му.

— Тогава извинявай за безпокойството — промърмори Харпър, обърна се и се отдалечи.

Кристин го изчака да изчезне в тълпата, после напълни дробовете си с въздух и пое към асансьорите. Изпита странното чувство, че краката й са гумени.

Мартин напусна ангиографията в момента, в който се увери, че практикантът държи нещата под контрол и катетъра е изваден от артерията на пациента. Тръгна към кабинетът си с надеждата, че Хелън е на обяд, но тя го чакаше като котка с извадени нокти, между които стърчеше нова купчина спешни съобщения. Не че имаше нещо против да контактува с нея — просто го глождеше предчувствието за лоши новини.

— Втори кабинет по ангиография отново е извън строя — започна Хелън още в коридора. — Този път не е рентгенът, а машината за подаване на снимките.

Филипс кимна и съблече оловната престилка. Проблемът не беше нов, Хелън можеше и сама да позвъни в сервиза на фирмата, която поддържаше апаратурата. Обърна се към работната маса. От печатащото устройство се беше проточил цял лист с гъсто изписани данни.

— Имаме проблем с Клеър О’Брайън и Джоузеф Абоданца — продължи Хелън. Това бяха двамата лаборанти в неврорентгенологията, които скоро щяха да приключат курса на предварителното обучение.

— Какъв проблем?

— Решили са да се оженят.

— Какво? — ухили се Филипс. — Нима са вършили нещо нередно в тъмната стаичка?

— Не! — намръщи се Хелън. — Но са определили датата на сватбата си през юни, след което възнамеряват да вземат отпуск и да пътуват до Европа!

— Лятото? — сбърчи вежди Филипс. — Изключено! Не можем едновременно да ги пуснем в отпуск, дори и само за две седмици! Надявам се, че си им го обяснила…

— Естествено — кимна Хелън. — Но те заявиха, че изобщо не им пука. Решени са да го направят, дори това да означава уволнение.

— Исусе Христе! — плесна се по челото Филипс. Веднага си даде сметка, че с получената тук квалификация Клеър и Джоузеф лесно ще получат работа във всеки медицински център на страната.

— Обади се и деканът на Медицинския факултет — продължаваше да реди секретарката. — На общото събрание миналата седмица взели решение да удвоят бройката на студентите, които ще преминават през неврорентгенологията. Това станало, след като миналогодишните групи единодушно поставили на първо място практическите си занимания при нас…

Филипс затвори очи и механично разтри слепоочията си. Двойно по-големи групи, Господи! Само това липсва!

— Има и още нещо — погледна го съчувствено Хелън, изправила се на прага. — Майкъл Фергюсън от Административния отдел се обади да съобщи, че трябва да освободим складовото помещение. Трябвало им за Социалните служби.

— А къде ще денем всичките тези материали? — раздразнено вдигна глава Филипс.

— Зададох му същия въпрос. Той отвърна, че това си е наш проблем, тъй като отдавна сме наясно, че това помещение не ни се полага. А сега мисля да отскоча да хапна. Ще се върна веднага…

— Разбира се, приятен обед — кимна Филипс.

Изчака няколко минути да се успокои. Административните проблеми се увеличаваха с всеки изминал ден и ставаха все по-непоносими. Въздъхна и се насочи към печатащото устройство в ъгъла.

Разпечатка „Череп-I“

Жена на 21 години, заболяване епилепсия на темпоралния лоб с продължителност една година. Потвърдено от единична рентгенова снимка на тилната част на черепа, направена с портативен апарат. Снимката обхваща зона на около 8 градуса встрани от центъра на задния мозък. Установено е голямо и добре видимо просветляване в дясното полукълбо, на място, в което липсва костна структура. Границите на просветляването са ясно очертани, което предполага ятрогенен произход. Това предположение се потвърждава от наличието на голямо количество съединителна тъкан под костта, което от своя страна предполага черепна деформация. Следващите рентгенови снимки са направени по време на хирургическа намеса. За това свидетелстват няколко броя метални тела в мозъчната тъкан, които играят ролята на повърхностни електроди. Два тънки метални цилиндъра в задната част на главния мозък са дълбочинни електроди, точното им местоположение е в амигдалната и хипокампусната част на мозъка. Консистенцията на останалите части на мозъка е нормална.