Робин Кук - Мозъци

— Добре, ясно — промърмори Харпър. Никелираната тръбичка напусна вагината й с бързината, с която се беше появила там. Кристин изпусна въздишка на облекчение, но веднага усети пръстите дълбоко в себе си. Явно унижението щеше да продължи.

Доктор Харпър най-сетне се изправи и започна да смъква ръкавиците си.

— Яйчниците са добре — обяви той.

— Радвам се — промърмори Кристин. Забележката й приветства не толкова състоянието на яйчниците, колкото края на процедурите.

Доктор Харпър опипа гърдите й, след което й каза да се облича. Имаше поведението на страшно зает човек. Кристин се скри зад паравана и дръпна завесата. Навлече дрехите си с максимална бързина, опасявайки се, че докторът ще изчезне преди да успее да поговори с него. Изскочи иззад паравана, закопчавайки блузката си в движение. Точно навреме, тъй като доктор Харпър явно приключваше с бележките в картона.

— Искам да ви попитам за противозачатъчните методи, докторе — промълви тя.

— Какво по-точно?

— Кои са най-подходящите за състоянието ми — уточни тя.

— Всеки метод има своите добри и лоши страни — сви рамене Харпър. — От прегледа не личат никакви особени противопоказания. Това означава, че имате свободата на избора… Госпожица Блекмън ще ви информира по-подробно.

Кристин кимна с глава. Рязкото поведение на доктор Харпър я накара да преглътне въпросите си.

— Не открих никакви аномалии — добави докторът и тикна химикалката в горното джобче на сакото си. — Имате лека ерозия на шийката, която обяснява инцидентното кръвотечение. След месец-два можем да я погледнем отново…

— Какво означава „ерозия“? — колебливо попита Кристин.

— На места тъканта е лишена от нормалното количество епителни клетки, нищо повече — отвърна Харпър и нетърпеливо вдигна глава: — Имаш ли други въпроси?

Кристин се поколеба. Явно този човек бързаше да приключи с консултацията.

— Чакат ме и други пациенти — надигна се от стола си той. — За повече информация относно предпазването от нежелана бременност се обърни към госпожица Блекмън. Тя ще ти даде най-добрия съвет. Не се притеснявай, ако получиш леко кръвотечение — то е следствие на прегледа. Ще се видим след два месеца.

Доктор Харпър я дари с бледа усмивка, обърна се и излезе.

Сестра Блекмън надникна от другата врата почти веднага след него, на лицето й се изписа учудване.

— Свършихте ли вече? Тогава елате с мен в лабораторията…

Кристин я последва. Лабораторията се оказа просторно помещение с широки прозорци. Тук също имаше гинекологически стол, но до него се издигаше дълга маса с метално покритие, обсипана с епруветки и стъкленици. На поставката в ъгъла проблесваше голям микроскоп, а в остъкления шкаф до него бяха подредени доста страшни на вид инструменти с непознато предназначение. На стената срещу Кристин имаше плакат за проверка на зрението, запълнен изцяло с различни по големина букви Е.

— Носите ли очила? — попита Блекмън.

— Не.

— Хубаво. Сега легнете, за да ви взема кръвна проба.

Кристин се подчини.

— Като ми вземат кръв обикновено ми прилошава — предупреди тя.

— Често срещано явление — кимна сестрата. — Затова ви помолих да легнете.

Кристин извърна глава, за да не гледа иглата. Сестра Блекмън се оказа сръчна при манипулациите. След като взе кръвната проба, тя измери пулса и кръвното на пациентката, а след това спусна щорите за кратък преглед на очите.

Кристин направи опит да поведе разговор за противозачатъчните средства, но Блекмън се включи едва след като завърши всички процедури. Предложението й беше момичето отново да се обърне към Центъра по семейно планиране в университета, където ще бъдат спокойни заради липсата на отклонения в гинекологичното й състояние. По въпроса за ерозията прибягна до малка скица, просто за да го обясни по-добре. Накрая взе телефонния номер на Кристин и обеща да я потърси, ако кръвните проби покажат някакви отклонения.

Кристин напусна лабораторията с чувство на огромно облекчение. Най-накрая всичко свърши. Беше толкова изтощена, че реши да пропусне следобедните упражнения и да се прибере у дома. Спря в центъра на общата чакалня и объркано се огледа. Беше забравила по кой коридор стигна дотук. Завъртя се на пети, очите й потърсиха табелата за асансьорите. Видя я в началото на близкия коридор. В момента, в който изображението на табелата се запечата върху ретината й, започна да става нещо странно. Усети лек световъртеж, в ноздрите я удари неприятна миризма. Беше позната, макар че Кристин не можеше да си спомни откъде.