Робин Кук - Мозъци

— Но аз си записах час при доктор Шонфелд — озадачено я погледна момичето. Този доктор й беше препоръчан от едно момиче в пансиона.

— Доктор Шонфелд в момента е извън клиниката — отсече Елън Коен и заби поглед в книгата, която четеше. Кристин кимна и се отстрани, а тя хвърли един изпълнен със завист поглед след стройната й фигура.

Това беше моментът, в който Кристин би трябвало да си тръгне. Едва ли някой щеше да забележи, ако вместо към столовете беше продължила да крачи към изхода. Вече бе успяла да намрази мрачната, лъхаща на болести и разложение атмосфера в клиниката. Кабинетът на доктор Уолтър Петерсън в Уисконсин, посещаван без особен ентусиазъм от Кристин два пъти в годината за периодични прегледи, поне беше чист и приветлив. Но тук…

Все пак не си тръгна. Бяха й необходими доста усилия да набере кураж за тази консултация и не искаше да се откаже с лека ръка. По тази причина си избра един от столовете със захабени пластмасови седалки, отпусна се в него и кръстоса крака.

Стрелките на стенния часовник се движеха с влудяваща мудност. След петнадесет минути чакане Кристин установи, че дланите й се потят. Това беше признак за вътрешно напрежение и тя неволно се запита дали няма някакви неизвестни психологически проблеми. В малката чакалня имаше още шест жени, които изглеждаха напълно спокойни. Това само усили притесненията й. Мислите й неволно се насочваха към състоянието на вътрешните й органи и предстоящата брутална намеса на гинеколога. Взе едно от оръфаните списания, които лежаха на масичката пред нея. Но и това не помогна. Почти всяка реклама й напомняше за това, на което щеше да се подложи. Спря поглед върху някаква усмихната двойка, в главата й изплува тревожен въпрос: колко време след акта може да се открие сперма във вагината? Преди две нощи беше преспала с приятеля си Томас Харън и щеше да се почувства безкрайно унижена, ако докторът бъде в състояние да определи това.

Именно връзката с Томас беше причина за посещението й в клиниката. Бяха заедно почти всеки ден от есента насам. През това време Кристин бавно осъзна, че мерките за безопасен секс едва ли се изчерпват с „подходящите“ дни. Освен това Томас отказваше да се съобразява с тях и настояваше за почти непрекъснати полови контакти. Това я принуди да потърси някакви хапчета в аптеката на студентското общежитие, но оттам й казаха, че преди това трябва да се прегледа при гинеколог. Първата й мисъл беше за стария семеен лекар в Медисън, но после се отказа, защото това със сигурност щеше да стигне до ушите на родителите й.

От гърдите й се откърти тежка въздишка. Коремните й мускули бяха болезнено стегнати, червата й издаваха необичайни звуци. Сега ми липсва само разстройството, рече си мрачно тя, погледна часовника на стената и отново въздъхна. Дано не се наложи да чакам дълго!

Час и двадесет минути по-късно Елън Коен я повика в един от кабинетите за прегледи. Съблече се зад малък параван, линолеумът под босите й крака се оказа ужасно студен. На стената имаше само една кука, която трябваше да побере всичките й дрехи. След това я инструктираха да облече някакъв болничен халат, който едва покри горната част на бедрата й. Погледна надолу и видя щръкналите от студ зърна на гърдите си, които надничаха от протъркания памучен плат като две черни копчета. Дано да се отпуснат преди да ги види докторът, рече си притеснено Кристин.

Сестра Блекмън подреждаше инструментите за прегледа върху малка табличка. Кристин побърза да отмести поглед, но все пак забеляза някакви огромни форцепси и никелирана скоби за разширение, от които моментално й прилоша.

— Бързо се справихте, браво — похвали я сестрата и потупа с длан гинекологическия стол: — Качете се тук, докторът ще дойде всеки момент…

Кристин придърпа полите на тясното халатче и тръгна към стола. Той приличаше на някакъв средновековен уред за изтезания с поставките за краката, от които висяха кожени каиши за привързване. Отпусна се върху него и погледна към сестрата.

Госпожица Блекмън започна да задава въпроси относно общото й здравословно състояние и Кристин искрено се впечатли от тяхната задълбоченост. Никой досега не беше проявявал такъв интерес към нея. Беше очаквала, че тази сестра ще бъде толкова груба и клинична, колкото изглеждаше. Но се оказа точно обратното — госпожица Блекмън я разпитваше благонамерено, проявяваше искрен интерес към историята на заболяванията в семейството й. В картона за прегледа влязоха само няколко малки подробности — леко течение, появило се преди няколко месеца, плюс нередовности в цикъла, които Кристин винаги беше имала.