Робин Кук - Мозъци

Доктор Ранад уви маншона за измерване на кръвно налягане около ръката й. Карол Бигълоу оголи гърдите й, за да прикачи кабелите на електрокардиографа. Не след дълго равномерните сигнали на монитора се смесиха с гласа на Джон Денвър, който долиташе от транзистора.

Доктор Нюмън приключи с разглеждането на рентгеновите снимки и се върна до масата. Наведе се над бръснатата глава на Лайза и внимателно тегли една дълга черта в средата на черепа й. После, почти без да вдига ръката си с маркера, изтегли втора — от ухо до ухо, перпендикулярна на първата.

— Лайза, обърни главата си наляво — промърмори той.

Момичето се подчини, очите му останаха затворени. Усети как пръстите на доктора опипват костта между дясното й око и ухото. После маркера се плъзна по кожата, очертавайки областта около слепоочието. Получи се нещо като подкова, долната част на която завършваше с ухото. Явно тук щеше да се отвори „капачето“, описано от доктор Манърхайм.

Тялото на Лайза изведнъж натежа от умора. Имаше чувството, че въздухът стана по-плътен и по-труден за дишане. Успя да повдигне клепачите си с цената на доста усилия и срещна усмивката на доктор Ранад. В едната си ръка държеше спринцовка, а в другата — прозрачния маркуч на системата.

— Това ще ви позволи да се отпуснете — прошепна той.

Постепенно изгуби представа за времето. До съзнанието й достигаха разпокъсани, нищо неозначаващи звуци. Искаше да заспи, но тялото й се съпротивляваше. Усети как я обръщат на една страна, с дясното рамо нагоре. Под главата й сложиха малка възглавница, ръцете й бяха здраво привързани към страничния борд на операционната маса. Това беше излишен труд, тъй като и без това ги чувстваше като оковани в олово и нямаше сила да ги помръдне. Кожен колан прикова тялото й към масата. Пак изтъркаха главата й с нещо мокро и щипещо, после маркерът отново изсъска по голата кожа. След поредните боцкания във вените очите й най-сетне се затвориха и тя потъна в дълбок сън.

Острата болка я накара да се събуди. Нямаше представа колко време беше спала. Болката се появи зад дясното ухо. Тя простена и направи опит да се раздвижи. Лицето й беше покрито с плътен слой марля. Извъртя очи и успя да зърне лицето на доктор Ранад.

— Всичко е наред, Лайза — прошепна успокоително той. Сега не мърдайте, защото ви инжектираме местната упойка. Ще усетите леко убождане само в началото…

Но болката съвсем не беше лека. Лайза имаше чувството, че главата й всеки момент ще се пръсне. Направи опит да вдигне ръка, но превръзката я държеше здраво.

— Моля ви! — простена тя.

— Всичко е наред, Лайза. Опитайте да се отпуснете.

Болката изчезна. Лайза чуваше дори дишането на лекарите, наведени над нея.

— Скалпел! — разпореди се доктор Нюмън.

Лайза неволно се сви. Усети лек натиск над ухото си, сякаш невидим пръст следваше линията на маркера. По шията й плъзна топла течност.

— Щипци! — заповяда доктор Нюмън. В ушите й прозвуча рязко металическо изщракване.

— Много добре — рече докторът. — Обадете се на доктор Манърхайм и му предайте, че след тридесет минути ще бъдем готови.

Лайза направи опит да не мисли за това, което става с главата й. Насочи вниманието си към пикочния мехур, който сякаш всеки миг щеше да се пръсне. Повика доктор Ранад по име и каза, че се налага да уринира.

— Спокойно — отвърна докторът. — В мехура ви е поставен катетър.

— Но аз трябва да се облекча — настоя тя.

— Отпуснете се, Лайза — промърмори успокоително анестезиологът. — Сега ще ви дам още малко приспивателно.

После помещението се изпълни от пронизителния вой на електромотор, натискът върху черепа й рязко нарасна. Душата й замръзна от ужас. Знаеше, че в момента отварят главата й с помощта на онази машинка, която очевидно играеше не само ролята на бургия, но и на някакъв остър трион. Това, което не знаеше, беше името на машинката: краниотом. Болка нямаше, но тялото й остана сковано от напрежение. Въздухът се изпълни с миризмата на прегоряла кост. После доктор Ранад хвана ръката й и тя с благодарност стисна хладните му пръсти.

Краниотомът замлъкна. Внезапно настъпилата тишина се нарушаваше единствено от ритмичните сигнали на кардиомонитора. После Лайза отново усети болка, но този път някак по-тъпа и по-разсеяна, като от мигрена. Пред очите й се появи лицето на доктор Ранад, маншонът на апарата за кръвно налягане бавно се стегна около ръката й.

— Костни форцепси — разпореди се доктор Нюмън.