Робин Кук - Мозъци

А пристъпите бяха ужасни. Обикновено усещаше приближаването им по онази странна миризма, която се появяваше в ноздрите й. Но имаше случаи, когато я връхлитаха като лавина, без никакво предупреждение. Веднъж й се случи в киното, при това след продължително медикаментозно лечение и твърдите уверения на лекарите, че проблемът е овладян. Усетила гадната миризма, тя скочи от мястото си и се втурна към фоайето. Следващите секунди (а може би минути?) изцяло й се губеха. На даден етап се свести, но само за да установи, че се притиска към стената до някакъв автомат за бонбони и яростно мастурбира с ръка между бедрата. Дрехите й бяха раздърпани, а няколко души смаяно я наблюдаваха. Между тях беше и Джим, здравата изподраскан. По-късно й обясниха, че е нападнала две момичета, едното от които било откарано в болница със сериозни наранявания. В момента на „свестяване-то“ не беше в състояние да направи нищо друго, освен да стисне очи от ужас и да се разреве на глас. Хората се държаха на почетно разстояние от нея. Помнеше, че чу приближаващата се сирена на повиканата линейка. Помнеше и твърдото си убеждение, че е полудяла.

От този момент нататък животът й спря. Не беше луда, но пристъпите не се поддаваха на никакво медикаментозно лечение. По тази причина прие намесата на доктор Манърхайм като манна небесна. На практика обаче осъзна какво я чака едва снощи, след посещението на доктор Ранад. А когато обръснаха главата й, се появи и страхът. Вледеняващ, неподлежащ на контрол страх…

— Има ли някаква причина за местна упойка? — попита на глас тя и забеляза как ръцете й започват да треперят.

Доктор Ранад внимателно обмисли отговора си, после кимна с глава:

— Да. Той иска да локализира болната част на мозъка и се нуждае от помощта ви…

— Значи аз ще бъда в съзнание, докато… — Гласът на Лайза заглъхна. Идеята й се стори чудовищна.

— Точно така — тихо отвърна доктор Ранад.

— Но той знае къде е болната част! — извика Лайза.

— Не съвсем. Но вие няма от какво да се тревожите. Аз ще бъда до вас. Гарантирам ви, че няма да изпитате болка. Само не забравяйте, че не трябва да кашляте и да правите резки движения.

Лайза потъна в някакво странно вцепенение. Остра болка в сгъвката на лявата ръка я изтръгна от него и тя вдигна глава. На стойката, прикрепена към операционната маса, беше окачена торбичка с прозрачна течност, от която излизаха ситни мехурчета. Доктор Ранад беше започнал процедурата. Тънка игла влезе във вената на дясната й ръка, прозрачният маркуч се проточваше по посока на друга торбичка с продълговата форма. После масата се наклони надолу.

— Сега ще ти сложа катетър, Лайза — долетя гласът на сестра Бигълоу.

Тя вдигна глава. Сестрата разпечатваше някаква пластмасова кутия. Колежката й Нанси Донован дръпна чаршафа от долната част на тялото й.

— Какъв катетър?

— Това е една тръбичка, която ще вкарам в пикочния ти мехур — поясни Карол Бигълоу, докато си слагаше тънки гумени ръкавици.

Лайза отпусна глава. Нанси Донован нагласи краката й така, че петите се залепиха една за друга, докато коленете останаха широко разтворени. Господи, какво унижение!

— Ще ви дам манитол — обади се доктор Ранад. — Това е лекарство, което усилва отделянето на урина.

Лайза кимна, сякаш това обясняваше защо Карол Бигълоу усърдно почиства гениталиите й с парче стерилна марля.

— Здрасти, Лайза. Аз съм доктор Джордж Нюмън, помниш ли ме?

Лайза отвори очи и ги насочи към поредната маска, надвесила се над масата. Очите над нея бяха сини, за разлика от очите на доктор Ранад.

— Аз съм старши практикант в неврохирургията, а това е доктор Ралф Лоури — един от по-младите колеги — усмихнаха се очите на доктор Нюмън над маската. — Ние ще асистираме на доктор Манърхайм, както вчера вече ти обясних…

Лайза понечи да отговори, но между краката й се появи остра болка, последвана от странно чувство за пълнота в пикочния мехур. Изпусна въздуха от гърдите си и усети как й поставят някаква лепенка от вътрешната страна на бедрото.

— Сега се отпусни — рече доктор Нюмън. — Ще те подготвим за нула време.

Двамата с Лоури насочиха вниманието си към рентгеновите снимки, окачени на стената, а темпото на работата в операционната видимо се увеличи. Нанси Донован се появи с димящ поднос, върху който бяха подредени инструментите. Остави го на помощната масичка зад главата на Лайза и към него пристъпи оперативната сестра Дарлин Купър. Тя имаше задължението да подреди инструментите така, че да бъдат максимално удобни за оператора. В ръцете й се появи издължена бургия и Лайза инстинктивно отмести очи.