Робин Кук - Хромозома 6

Бъртрам стана и издърпа едно чекмедже. То беше пълно с портативни електронни уреди, които наподобяваха електронни бележници с екранчета от течни кристали. От горната им част стърчаха къси антени.

— Това действа по подобен начин — промърмори той и подаде едно апаратче на Кевин. — Наричаме ги локатори. Работят на батерии и могат да се носят в джунглата. С тяхна помощ локализирането стана детска игра.

Кевин включи апаратчето и на екрана се появи графиката на острова с червената мигаща светлина. Бъртрам му показа как се променя мащабът и след няколко операции с клавиатурата вече разполагаха с квадрат двайсет на двайсет метра.

— След като получиш максималната близост, използваш ей това — рече Бъртрам и му подаде инструмент, който приличаше на електрическо фенерче с прикачена към него клавиатура. — Набираш същата информация и чакаш. Тази играчка изпълнява функцията на сонар. Колкото си по-близо до животното, толкова по-интензивен става звуковият сигнал. В момента на визуален контакт сигналът става постоянен. След това ти остава да използваш пистолета със стреличките.

— Как действа тази система за проследяване? — попита Кевин. Затънал дълбоко в био-молекулярните аспекти на проекта, той не обръщаше достатъчно внимание на логистиката. При стартирането на проекта преди пет години беше направил една обиколка на острова и това беше всичко. Не прояви никакъв интерес към подробностите на ежедневните операции.

— На базата на сателитна връзка — отвърна Бъртрам. — Не твърдя, че познавам всички детайли, но под кожата на всяко от опитните животни е вграден микрочип с дълготрайна никело-кадмиева батерия. Излъчваният от този микрочип сигнал е слаб, но мрежата го улавя без никакви затруднения, усилва го и го препредава с помощта на микровълни.

Кевин му подаде апаратурата обратно, но докторът махна с ръка:

— Задръж ги. Имам още много.

— Не ми трябват — поклати глава Кевин.

— Я се отпусни — ухили се Бъртрам и го шляпна по рамото. Ударът беше толкова силен, че Кевин се олюля. — Струва ми се, че си прекалено сериозен… — После се зае да сортира кореспонденцията, струпана на купчина върху бюрото.

Кевин сведе поглед към електронните апарати в ръката си. Какво да правя с тях? — запита се той. По всичко личеше, че струват един куп пари.

— Какво искаше да обсъдим? — попита най-сетне Бъртрам. — Нещо във връзка с твоя проект? Колегите ми все се оплакват, че нямам време да ги изслушам… Казвай какво ти мърда под шапката…

— Загрижен съм — промърмори Кевин.

— За какво? Нещата вървят отлично…

— Пак видях дима.

— Какъв дим? Онзи тъпичък стълб, за който ми спомена преди седмица?

— Да — кимна Кевин. — На абсолютно същото място.

— Това е дреболия — махна с ръка Бъртрам. — Тук електрическите бури са често явление. Някоя светкавица е запалила гората, нищо повече…

— При тази влага? — вдигна вежди Кевин. — Светкавиците предизвикват пожари в саваните, но по време на сухия сезон. Изключено е да стане във влажната екваториална джунгла!

— Напротив — поклати глава Бъртрам. — Светкавицата може да предизвика пожар навсякъде. Помисли само за температурата, която развива… Забравяш, че гръмотевицата не е нищо повече от експлозия на нажежен въздух…

— Може и да си прав — колебливо отвърна Кевин. — Но как става така, че предизвиканият от светкавица пожар трае дълго и дори се разширява?

— Захапал си кокъла и отказваш да го пуснеш, а? — промърмори Бъртрам. — С кой още си споделил тази налудничава идея?

— Само с Реймънд Лайънс — отвърна Кевин, — Вчера ми се обади, във връзка със съвсем друг проблем…

— И какво каза той?

— Каза да не давам свобода на развинтеното си въображение — призна с въздишка Кевин.

— Добър съвет — кимна Бъртрам. — Присъединявам се към него.

— Не знам… Може би трябва да отидем и да проверим на място…

— Не! — отсече Бъртрам.

Устните му се превърнаха в тънка и плътна линия, очите му гневно проблеснаха. Това продължи само секунда, после чертите му отново се отпуснаха:

— Не искам да ходя на острова за нищо друго, освен за прибиране на някой от набелязаните екземпляри. Такъв е първоначалният ни план и аз не възнамерявам да го променям. Нещата вървят добре, няма смисъл да рискуваме. Животните трябва да бъдат оставени на спокойствие. Изключение можем да правим единствено за онзи пигмей Алфонс Кимба, който има задължението да доставя на острова известни количества допълнителна храна…