Робин Кук - Хромозома 6

— Това е лабораторията ми — рече Кевин и отвори вратата пред гостенката.

— Фантастично! — рече с уважение тя. Кевин се усмихна, тъй като усети, че забележката й е съвсем искрена.

— Вървете да се обадите, а аз ще се поогледам — рече тя. — Разбира се, ако нямате нищо против…

— Моля — разпери ръце Кевин.

Опасенията му, че Есмералда ще се обиди, се оказаха напразни. Тя прие новината напълно равнодушно и го попита дали ще се прибере за вечеря.

— Да, по обичайното време — увери я Кевин, а после, за огромна своя изненада, добави: — Може би ще имам компания. Това няма да те затрудни, нали?

— Не, разбира се — отвърна Есмералда. — Колко души ще дойдат?

— Само един — отвърна Кевин и побърза да затвори. После извади кърпичката си и избърса внезапно овлажнелите си длани.

— Уреди ли се? — подвикна от другия край на помещението Кандис.

— Да, можем да тръгваме.

— Лабораторията ви е страхотна — обяви младата жена. — Никога не съм очаквала, че такова нещо може да съществува тук, в сърцето на Африка. Какво правите с това невероятно оборудване?

— Опитвам се да усъвършенствам някои неща.

— По-конкретно?

— Наистина ли искате да знаете? — погледна я Кевин.

— Да — кимна Кандис, — Би било интересно…

— На този етап се занимавам с малките хисто-съвместими антигени… Вероятно знаете, че това са протеините, които определят нашата индивидуалност…

— И какво правите с тях?

— Локализирам техните гени в желания хромозом, а след това търся подходящ носител. Ако има такъв, гените могат да бъдат пренасяни…

— Признавам, че нямам никаква идея какво е това носител — засмя се Кандис. — Всъщност, мътна ми е и молекулярната биология като цяло…

— Нещата не са толкова неразбираеми, колкото изглеждат — отвърна Кевин. — Главното е да се знае, че определени гени могат да се местят в границите на своя хромозом. Това най-често става при Б-лимфоцитите, по този начин те разнообразяват своя арсенал от антитела. Други гени пък могат да разменят местата си с гени-близнаци. Вероятно знаете, че всички гени си имат двойници…

— Това го знам — кимна Кандис. — Както и хромозомите. Във всяка от нашите клетки съществуват двадесет и три чифта хромозоми.

— Точно така. А когато гените разменят местата си в хромозома, ставаме свидетели на тъй наречената хомологенна транспозиция. Този процес е от ключово значение при генериране на половите клетки, както в спермата на мъжа, така и в яйцеклетката на жената. Той улеснява генетичния обмен, а оттам и еволюционните способности на организма.

— Значи хомологенната транспозиция играе ключова роля в еволюцията — отбеляза Кандис.

— Абсолютно вярно — кимна Кевин. — Мобилните генни частици се наричат транспозони, а ензимите, които играят ролята на катализатори при този обмен — транспонази.

— Дотук ми е ясно — рече Кандис.

— В момента моят интерес е насочен към транспозоните, който съдържат в себе си гени, подпомагащи появата на вторични хистосъвместими антигени — поясни Кевин.

— Разбирам — кимна Кандис. — Картината започва да ми се очертава… Вашата цел е да прехвърлите генът, който подпомага появата на вторични хистосъвместими гени, от един хромозом в друг…

— Браво! — похвали я Кевин. — Номерът е да се открие и изолира съответната транспоназа. Това е най-трудно. Открия ли транспоназата, лесно откривам и самия ген. Успея ли в това, прибягвам до стандартната техника за рекомбиниране на ДНК и го репродуцирам…

— С помощта на бактерии, нали?

— Или чрез бактерии, или чрез мамалианска посявка — кимна Кевин. — Зависи кой метод е по-подходящ за конкретния случай…

Кандис подсвирна и тръсна глава:

— Тези главоблъсканици изостриха глада ми — обяви тя. — Да вървим да си купим хамбургери преди да ми падне кръвната захар! Кевин се усмихна. Тази жена му харесваше, в нейна компания неусетно започваше да се отпуска.

Спуснаха се по стълбите. Кевин беше зашеметен от пороя въпроси, с които го заливаше младата жена. Повечето от тях бяха смешни и забавни. Все още не можеше да повярва, че ще обядва в компанията на толкова привлекателно създание. Имаше чувството, че през последните два часа се бяха случили далеч повече и по-важни събития, отколкото през целия му петгодишен престой в Кого. Беше толкова ангажиран от тези мисли, че изобщо не обърна внимание на гвинейските войници, които се шляеха по площада.

Не беше стъпвал в Центъра за забавления откакто му го показаха като част от опознавателната обиколка непосредствено след пристигането му. Отдавна беше забравил първото си впечатление — че превръщането на църква в център за забавления си е чиста проба богохулство… Олтарът го нямаше, но амвонът в лявата част на огромното помещение си стоеше на мястото. Използваха го гостуващи лектори, но по-често оттам обявяваха печелившите числа на бинго. На мястото на олтара беше разпънат широк прожекционен екран.