Робин Кук - Хромозома 6

— Благодаря — кимна Кандис.

Успял да организира мислите си, Кевин продължи:

— И така, аз правя следното: прибавям своята тайна транспоназа към клетката на клиента, която е готова за делене. Но не позволявам на процеса да завърши, а го прекратявам с помощта на две къси разклонения, всяко от които продължава да бъде част от своята Хромозома. След това ги екстрактирам…

Кандис тихо подсвирна.

— Значи вземаш тези микроскопични частици от клетъчното ядро! Как го правиш, за Бога?

— Това е друга история — усмихна се Кевин. — Използвам една особена моноклонална система, която разпознава обратната страна на транспоназата…

— Това надхвърля възприятията ми — призна с въздишка Кандис.

— Забравяш как вади късото разклонение и просто го приемаш като свършен факт — обади се Мелани.

— Добре — кимна Кандис. — Но какво става с тези къси разклонения?

— Чакам я да направи магия — усмихна се Кевин и махна с ръка към Мелани.

— Няма магия. Аз съм само технически сътрудник и задачата ми е да имплантирам въпросните клетки инвитро у опитните бонобо. Същата техника е използвана за повишаване плодовитостта на държаните в клетка планински горили. На практика Кевин и аз трябва да координираме действията си, тъй като той иска да разполага с оплодена яйцеклетка, която все още не е започнала да се дели. Тук синхронът във времето трябва да е безупречен…

— Искам я готова за делене — добави Кевин. — По тази причина моята програма зависи от тази на Мелани. Не започвам преди да имам зелена светлина от нея. А когато получа продукта-резултат от деленето, аз просто повтарям процедурата върху клетката на клиента. След отстраняването на късите разклонения у бонобото, инжектирам късите разклонения на клиента в новия продукт. А благодарение на транспоназата, те прилепват точно там, където трябва…

— И това е всичко, така ли?

— Не — поклати глава Кевин. — На практика аз използвам четири транспонази, а не само една. Основният сегмент за трансфер е късото разклонение на Хромозома 6, но заедно с него прехвърляме и малки части от хромозомите 9, 12 и 14. Те носят в себе си гените на кръвни групи А, Б и О, плюс още някои хисто-съвместими антигени като слепващите молекули СД-31. Но нека не навлизаме в тези сложни подробности. Мислиш само за Хромозома 6, който е в основата на всичко…

— Защото тази Хромозома съдържа гените, необходими за изграждането на главния хисто-съвместим комплекс — показа познания Кандис.

— Вярно — погледна я с уважение Кевин.

Оказа се, че това момиче има не само свободни обноски, но и доста задълбочени познания.

— А приложима ли е тази система и към други животни? — попита Кандис.

— Кои по-точно имаш предвид?

— Свинете. Знам, че в някои изследователски центрове на Щатите и Англия се работи върху снижение на деструктивния ефект при трансплантация на свински органи, като вкарват човешки гени в тях.

— В сравнение с нашата дейност тази операция е толкова отживяла, колкото използването на пиявици — намеси се Мелани. — Тя третира симптомите, а не причината…

— Така е — кимна Кевин. — Ние не мислим за имунните реакции. За тях има грижата хисто-съвместимостта, която предлага двойна имунна защита, особено, когато успеем да инкорпорираме не един, а няколко от малките антигени.

— При нито една от трите ни досегашни трансплантации не е наблюдавана реакция на отхвърляне — добави Мелани.

— Аз обаче искам всичко да е изпипано до съвършенство — поклати глава Кевин.

— Споменах свинете по няколко причини — поясни Кандис. — Преди всичко, защото използването на бонобо може да засегне някои хора. Второ, защото тези маймуни се срещат сравнително рядко…

— Наистина е така — кимна Кевин. — В света има не повече от двадесет хиляди екземпляра от тях.

— Именно. Докато само за бекон се колят стотици хиляди прасета…

— При свинете моята система е неприложима — рече Кевин. — Не съм абсолютно сигурен в това, но така мисля. Докато при бонобите и изобщо при шимпанзетата тя действа, защото техните геноми са идентични с нашите. Разликата е само един и половина процента.

— Само толкова? — смая се Кандис.

— Малко смущаващо, нали? — усмихна се Кевин.

— МНОГО смущаващо!

— Еволюцията на хората, бонобите и шимпанзетата наистина е паралелна — рече Мелани. — Теорията, според която имаме общ прародител с тях, набира все повече привърженици. Той е живял преди около седем милиона години.