Преди години си беше позволил да попита Шпалек защо държи тези черепи на бюрото си. Управителят отвърна, че по този начин напомня на местните работници кой е господарят тук. „Те не разбират от друг вид предупреждения, а символите са им ясни“, беше казал Шпалек.
Бъртрам не се съмняваше, че е така. В страна, мачкана от ботуша на безмилостен диктатор, подобни символи не могат да не бъдат ясни. Още помнеше и реакцията на Кевин по отношение на черепите — те му напомняли за извратения нрав на Курц от „Сърцето на мрака“ на Джоузеф Конрад…
— Готово — промърмори Шпалек и бутна встрани купчината току-що подписани документи. В неговата уста тази думичка прозвуча странно, нещо като „гатаво“… — Какъв е проблемът, Бъртрам? Надявам се, че всичко около новите бонобо е наред…
— Така е — кимна Бъртрам. — Женските са в отлично състояние. — Очите му се спряха върху лицето на управителя, обезобразено от грозен белег, който започваше от лявото ухо, пресичаше скулата и свършваше под носа. Горната му устна беше постоянно изтеглена встрани и придаваше на лицето му заплашителен вид.
Практически Бъртрам не беше подчинен на Шпалек. В качеството си на главен ветеринарен лекар на най-големия в света резерват за примати, той отговаряше пряко пред вицепрецидента по оперативните въпроси на „ГенСис“ в централата на компанията в Кембридж, Масачузетс. Той от своя страна поддържаше пряка връзка с Тейлър Кабот. Но за изпълнението на ежедневните си задължения Бъртрам имаше нужда от приятелски контакти с управителя на Зоната, особено във връзка с проекта бонобо. Тези контакти обаче не бяха лесни, тъй като Зигфрид беше избухлив и раздразнителен тип, с когото се работеше трудно.
Кариерата си в Африка Шпалек беше започнал като трапер, който срещу съответното заплащане е бил в състояние да достави на клиентите си всичко, което поискат. За да запази тази своя репутация, той се преместил от Източна в Западна Африка, където ловните ограничения по традиция са по-малко и по-рядко се спазват. Постепенно изградил солидна организация с достатъчно на брой наемници. Нещата потръгнали, започнал да прави добри пари. Но после дошло нещастието. Подведен от следотърсачите си, той внезапно се оказал на метър от огромен слон-мъжкар, който обезобразил лицето му, а двамата клиенти с него намерили смъртта си.
Епизодът сложил край на кариерата му като трапер. Освен грозния белег, получил и пълна парализа на дясната ръка, от раменната става надолу.
След инцидента Зигфрид станал още по-злобен и отмъстителен. Но в „ГенСис“ имало достатъчно мъдри хора, които забелязали отличните му организационни качества, особено в тежките условия на тропическата джунгла, задълбочените му познания за поведението на животните и най-вече умението да налага волята си над африканците. По тази причина бил нает за ръководител на скъпата африканска авантюра на компанията.
— При операцията бонобо се появи нов проблем — каза Бъртрам.
— Той свързан ли е с предишните ти смехотворни опасения? — вдигна глава Зигфрид. — Имам предвид разделянето на маймуните на две стада…
— Всяка промяна в социалното поведение на животните е сериозна причина за тревога! — пламна Бъртрам.
— Така мислиш ти — промърмори Зигфрид. — Но след като огледах проблема от всичко страни, аз стигнах до заключението, че той няма решаващо значение. Какво ни пука дали маймуните са в едно, или в десет стада? Главното е да кротуват и да бъдат здрави!
— Не съм съгласен! — решително поклати глава Бъртрам. — Разделянето на отделни групи означава, че съществуват търкания между тях. Това поведение е нетипично за бонобо и със сигурност означава, че ще имаме проблеми!
— Които ти трябва да решиш, защото си професионалист — облегна се в стола си Зигфрид. — Лично аз пет пари не давам какво правят маймуните, стига сегашното положение да се запази. А то е много добро, бих казал дори отлично. Парите валят като летен дъжд, цената на акциите стигна небето. По всичко личи, че този проект ще излезе истинска златна мина!
— Новият проблем е свързан с Кевин Маршал — подхвърли Бъртрам.
— Какво? — втренчи се в него Зигфрид. — Нима тоя кльощав глупак може да ти нарушава спокойствието? Добре, че не си на моето място, защото със сигурност ще се побъркаш!
— Влязла му е мухата — отвърна с въздишка Бъртрам. — Видял пушека над острова и не мирясва. Вече два пъти идва при мен — веднъж миналата седмица и веднъж тази сутрин…
Читать дальше