Робин Кук - Хромозома 6

— Моля те, Кевин! Вече сто пъти съм ти казал, че името ми е Бъртрам. Искам да кажа, че се познаваме от цели пет години и е уместно да си говорим на ти…

— Добре, извинявай — смутолеви Кевин.

— Дошъл си точно навреме — продължи докторът. — Позволи ми да ти представя нашите най-нови гостенки… — Двете маймуни бяха преодолели първоначалната си уплаха и любопитно гледаха към Кевин.

Той спря поглед върху драматично антропоморфните им лица. Челюстите на бонобо бяха по-малко издадени от тези на шимпанзетата и приликата им с хората беше далеч по-голяма. Когато ги гледаше в очите, Кевин винаги изпитваше смущение.

— Изглеждат в добра форма — промърмори той, просто, за да каже нещо.

— Тази сутрин ги докараха с камион от Заир — поясни Бъртрам. — Хиляда и петстотин километра по права линия, но вероятно са пропътували три пъти по толкова, тъй като пътищата са заобиколни и пресичат две граници — на Конго и на Габон… — Все едно, че са прекосили Щатите — отбеляза Кевин.

— Само като разстояние — кимна докторът. — За разлика от Щатите, тук едва ли са изминали стотина километра по асфалт. Всичко останало са черни пътища и пътуването е било истинско изпитание за тях.

— Но въпреки това изглеждат в добра форма — повтори Кевин.

След това неволно се запита как ли би изглеждал, ако някой го тикне в клетка и измине същото разстояние в каросерията на някой раздрънкай камион.

— Мисля, че вече съм успял да науча шофьорите на определени навици — сякаш отгатна мислите му докторът. — Сега те третират животните по-добре, отколкото собствените си жени. Просто защото знаят, че няма да получат никакви пари, ако ми докарат мъртви маймуни.

— Ще ни свършат добра работа, тъй като търсенето нараства — отбеляза Кевин.

— И още как — кимна Бъртрам. — Знаеш, че тези двете са предварително ангажирани. Ако издържат тестовете, след ден-два ще бъдем при теб, в лабораторията. Искам пак да гледам какво правиш, защото мисля, че си истински гений. А и Мелани… Честно ще ти призная, че никога не съм виждал толкова добра координация „ръка-око“! Дори в операцията да включиш най-добрият очен хирург на Щатите, когото имам честта да познавам лично…

Кевин леко се изчерви от похвалата.

— Мелани е много талантлива — промърмори той с единствената цел да отклони вниманието от себе си. Професията на Мелани Бекет беше репродуктивен технолог.

— Така е — кимна Бъртрам. — Но малцината, които имат късмета да работят по твоя проект, прекрасно знаят, че ти си геният!

Докторът изправи гръб, огледа коридора в двете посоки и понижи глас:

— Когато подписах договора си бях убеден, че тук ще ми бъде добре, на жена ми също… Такива пари могат да се вземат само в Саудитска Арабия. Но и през ум не ми е минавало това, което се случи. Благодарение на дивидентите от твоя проект скоро ще бъдем богати! Вчера Мелани спомена, че имаме двама нови клиенти от Ню Йорк. С тях общата бройка ще надмине сто…

— Не съм чувал за тях — поклати глава Кевин.

— Ще чуеш — усмихна се Бъртрам. — Мелани ми каза за тях снощи, видяхме се в центъра на рехабилитация. Разговаряла с Реймънд Лайънс. Аз се зарадвах на информацията и веднага изпратих шофьорите за още един курс до Заир. Тревожа се само от едно — дали нашите колеги-пигмеи в Помако ще изпълнят своята част от договора…

Кевин извърна взор към двете маймуни в клетката. Те отвърнаха на погледа му с умолителни гримаси, от които сърцето му се разтопи. Прииска му се да ги увери, че няма от какво да се страхуват. В рамките на един месец ще забременеят и толкоз. По време на бременността ще бъдат държани под покрив и ще ги хранят по специална диета, богата на витамини и протеини. След раждането на бебетата ще бъдат преместени в огромния открит парк на Центъра, в компанията на още много женски бонобо с малки. А цикълът ще бъде повторен след като отрочетата им навършат три години…

— Наистина приличат на хора — прекъсна мислите му Бъртрам. — Човек неволно си задава въпроса какво ли си мислят…

— Или се безпокои дали поколението им ще бъде в състояние да мисли — добави Кевин.

Веждите на Бъртрам отскочиха по-нагоре от обикновено.

— Нещо не следвам мисълта ти — рече той.

— Виж какво, Бъртрам — въздъхна Кевин. — Дойдох тук да си поговорим сериозно относно проекта…

— Точно навреме — кимна докторът. — Тъкмо се канех да ти звънна и да ти се похваля с напредъка, който имаме… Да вървим! След тези думи отвори вратата и закрачи с огромни крачки по коридора. Кевин трябваше да подтичва, за да не изостане.