Робин Кук - Хромозома 6

— Да тръгваме — подкани ги Уорън. — Скоро тези лаборанти ще се приберат обратно…

Закрачиха към ъгъла с преднамерено спокойствие, тъй като не желаеха да привличат вниманието. Никой от събралите се на паркинга хора не погледна след тях, тъй като в този момент се появи пожарната.

— Дотук добре — промърмори Джак.

Уорън стигна до ъгъла пръв. Изведнъж спря и вдигна ръка, после отстъпи крачка назад.

— Не можем да минем — промълви той. — В дъното на улицата са поставили бариера.

— Това означава, че вероятно са отцепили района — мрачно поклати глава Лори.

— Помните ли електроцентралата? — попита Джак. Останалите кимнаха. — Тя е построена специално, за да захранва болничния комплекс. Бас държа, че до нея се стига по някакъв тунел.

— Може би си прав — рече Уорън. — Но ние не знаем къде да го търсим. Освен това никак не ми се влиза обратно в болницата, където вече сигурно гъмжи от онези хлапета с калашниците!

— Тогава да прекосим площада — предложи Джак.

— Ами войниците? — смаяно го погледна Лори.

— Вероятно няма да са там, тъй като трябва да са в болницата…

— Логично — кимна Натали.

— Винаги можем да се предадем и да кажем, че съжаляваме — добави Джак. — Най-много да ни изритат с гръм и трясък. Аз вече научих каквото ми трябва и пет пари не давам за гостоприемството на тези типове…

— Шегуваш ли се? — изгледа го Лори. — Никой няма да се задоволи с извиненията ти. Забравяш, че Уорън нокаутира онзи тип и провинението ни е далеч по-тежко от нахлуване без покана…

— Това е така, но онзи тип ни заплашваше с пистолет, нали? Достатъчен повод да бъде обезвреден. Мисля, че ако се разделим с няколко по-едри банкноти от запасите ни във френска валута, нещата ще се уредят, както всичко в тази страна…

— Франковете не ни помогнаха при КПП-то — напомни му Лори.

— Добре де, права си — въздъхна Джак. — Но мисля, че това беше единичен случай…

— Трябва да предприемем нещо — обади се Уорън. — Пожарникарите вече махат на служителите да се прибират. Съвсем скоро ще се окажем сами на тоя шибан паркинг, дето прилича на сауна!

— Май си прав — промърмори Джак и си сложи тъмните очила. — Да опитаме да прекосим този площад преди да са се върнали войниците…

Отново направиха опит да вървят бавно, сякаш се разхождат. Стигнаха на няколко метра от тревата, когато зад гърба им настъпи някакво раздвижване. Обърнаха се и видяха как от входа на болницата изскачат неколцина араби в черни костюми и забързано си проправят път сред потока от хора, насочил се в обратна посока.

С развяни на вятъра вратовръзки и с пистолети в ръце, арабите изскочиха на паркинга и започнаха да се оглеждат с присвити очи. Зад тях се появиха и няколко войника, запотени от невероятната жега. Уорън замръзна на място, останалите сториха същото.

— Това не ми харесва — изръмжа младежът. — Тези шестимата разполагат с достатъчно огнева мощ, за да ограбят „Чейз Манхатън“!

— Приличат ми на ченгетата от сериала „Кийстоун“ — обяви Джак.

— Не виждам нищо смешно! — нервно го изгледа Лори.

— Колкото и странно да ви прозвучи, май ще се наложи да се върнем в болницата — обяви след секунда Уорън. — Ако продължаваме да стоим тук с тези бели престилки, арабите положително ще се запитат защо не бързаме да се прибираме…

Преди някой да реагира на предложението на младежа, вратата се отвори отново и на стълбите се появи Камерън, придружаван от двама мъже. Единият беше облечен като него и явно принадлежеше към охраната. Другият беше нисък и набит, с неподвижна дясна ръка. Той също беше облечен във военен комбинезон, но без отличителните знаци на другите двама.

— Май ще се наложи да прибегнем до варианта с извиненията — промърмори Джак.

Окървавената кърпичка, притисната към носа на Камерън, изобщо не попречи на зрението му. Видя групата веднага и ръката му се стрелна напред:

— Ето ги!

Мароканците и войниците реагираха светкавично. Разпръснаха се във верига и бързо заобиколиха нарушителите. Те от своя страна побързаха да вдигнат ръце пред насочените оръжия.

— Дали значката ми на медицински следовател може да ги впечатли? — попита шепнешком Джак.

— Я не прави повече глупости! — сряза го Лори. Камерън и придружителите му разбутаха войниците и се изправиха пред тях. — Бихме искали да се извиним за суматохата, която предизвикахме — започна Джак.

— Я млъквай! — направи крачка напред Зигфрид, огледа групата от всички страни, след което попита Камерън това ли са хората, които е срещнал в болницата.