Робин Кук - Хромозома 6

— Охо! — изведнъж прошепна Лори. — Група войници прекосяват площада и тичат насам!

Уорън взе разстоянието до прозореца на два скока и надникна навън.

— По дяволите, човече! — извика той. — Тези копелета наистина идват насам!

Джак се надигна, сграбчи пациента за раменете и заплашително се наведе над него.

— Ще бъда много разочарован, ако не отговорите на въпросите ми! — изръмжа той. — А когато съм разочарован, върша глупости! За какво животно става въпрос? Може би за шимпанзе?

— Идват към болницата! — извика Уорън. — Въоръжени са с калашници!

— Хайде, говори! — изръмжа Джак и разтърси раменете на пациента. — Шимпанзе ли беше?

— Бонобо — уплашено отвърна Хоръс.

— Вид маймуна, така ли?

— Да.

— Хайде, човече! — втурна се към вратата Уорън. — Трябва да се изнасяме!

— А какво означава двойник? — попита Джак.

— Няма време! — сграбчи го за ръката Лори. — Войниците всеки момент ще бъдат тук!

Джак с нежелание пусна раменете на пациента и се остави да бъде отведен към вратата.

— По дяволите! — оплака се той. — Бях толкова близо!

Уорън и Натали вече тичаха по централния коридор. Вратата на асансьора просъска и се отвори, на площадката се появи Макайвърс с изваден пистолет.

— Никой да не мърда! — извика той и насочи беретата си към Уорън и Натали. После дулото описа кръгообразно движение по посока на Джак и Лори. Проблемът беше там, че нарушителите се бяха разделили на две групи, които нямаше как да покрие едновременно.

— Ръцете на тила! — заповяда той. Четиримата побързаха да се подчинят. Но при всяко завъртане на дулото към Джак и Лори, Уорън правеше по една малка стъпка по посока на началника на охраната. — Не искам никой да пострада! — добави Камерън и отново извъртя дулото към чернокожия младеж.

Но Уорън вече беше успял да го вкара в обхвата на ритника си, направи едно мълниеносно движение напред и маратонката му влезе в съприкосновение с китката на Камерън. Пистолетът излетя от ръката му и се удари в тавана. Още преди да разбере какво става, той хлъцна и се строполи на пода, улучен от тежък ъперкът в корема, придружен от прав удар в носа.

— Радвам се, че за този мач сме в един отбор — ухили се Джак.

— Хайде, човече, нямаме време за глупости! — навъсено отвърна младежът. — Трябва да се изнасяме към лодката!

— Готов съм за всякакви оферти — рече Джак.

Камерън простена и се обърна по корем.

Уорън огледа коридора в двете посоки. Преди минута беше решил да бягат към дъното, но сега там се бяха събрали няколко медицински сестри и сочеха насам. Една стрелка на стената до асансьорите сочеше надолу, под нея с едри букви беше изписано ОПЕРАЦИОННА.

— Натам! — процеди младежът и се втурна към площадката.

— Но защо в операционната? — подвикна след него Джак.

— Защото никой няма да очаква това — отвърна Уорън, хвана за ръката втрещената Натали и я повлече към стълбището. Джак и Лори ги последваха. Вратата на Хоръс зееше отворена, но той самият се беше заключил в банята.

Операционният блок беше отделен от болницата посредством обичайните летящи врати. Уорън ги блъсна и се понесе напред с протегната ръка, като защитник по американски футбол. Джак и Лори тичаха след него.

В момента нямаше операции, стаята на реанимацията също беше празна. Осветлението беше изключено, светлина се виждаше само зад една открехната врата в дъното. Дочула глухия тропот на летящите врати, на прага се появи жена с хирургически комбинезон и шапчица за еднократна употреба върху косите. Като видя тичащите в нейна посока фигури, тя ахна и вдигна ръка пред устата си.

Осъзна се едва когато Уорън и приятелите му вече я бяха подминали.

— Хей, тук не се влиза с цивилни дрехи! — извика след тях тя. Но групата вече изчезваше зад летящата врата на клиничната ларобатория.

Жената се обърна и изтича към един телефон, прикрепен за стената.

Уорън удари спирачките. Коридорът пред тях се разделяше на две, под формата на буквата Т. В дъното вляво светеше червената лампичка на аварийния изход и той понечи да се втурне натам, но Джак го спря.

— Чакай!

— Какво има, човече? — нервно се извърна младежът.

— Това тук ми прилича на лаборатория — промърмори Джак, бутна вратата на съседното помещение и надникна вътре. Ченето му увисна от изненада. Никога не бе допускал, че в тази затънтена част на Африка може да има толкова модерно оборудвана лаборатория. Апаратурата беше последна дума на техниката, при това абсолютно нова.