Робин Кук - Хромозома 6

— Бели ли бяха, или чернокожи? — попита Макайвърс и си помисли, че този път тревогата може да излезе и истинска.

— Наполовина — отвърна Корина. — Двама бели и двама чернокожи. По дрехите им личеше, че са американци.

— Разбирам — промълви Камерън и поглади брадата си. Бързо прецени, че вероятността четирима американци от работещите в Зоната да се появят тук с желанието да разгледат болницата, е равна на абсолютна нула.

— Този, с когото разговарях, спомена нещо странно за телесните си функции — добави Корина. — Не знаех какво да отговоря…

— Хм-м — рече отново Камерън. — Мога ли да използвам телефона ви?

— Разбира се — кимна момичето и вдигна апарата на гишето.

Камерън набра директния телефон на коменданта. Зигфрид вдигна веднага.

— Намирам се в пансиона — рече Камерън. — Случило се е нещо странно. Четирима непознати доктори са се представили на госпожица Уилямс с желанието да разгледат болницата…

Отговорът на Зигфрид беше гневна тирада на висок глас, която принуди началника на охраната да отмести слушалката от ухото си. Дори Корина направи гримаса и се дръпна настрана.

Камерън остави слушалката. Не чу цялата реч на коменданта, но смисълът й беше ясен: да събере подкрепления и да арестува неканените посетители. Разкопча кобура на беретата и придърпа радиостанцията. Отдаде няколко кратки заповеди, после се обърна и закрачи към болницата.

От стая 302 се разкриваше хубава гледка на изток, към централния площад и крайбрежната улица зад него. Джак и приятелите му я откриха без никакви затруднения. Никой не им попречи. Всъщност, в коридора на третия етаж нямаше жива душа.

Почука, но никой не отговори. Стаята беше празна, но очевидно обитаема. Телевизорът с вградено видео работеше, на екрана течеше някакъв стар филм с Пол Нюман. Завивките на болничното легло бяха леко измачкани, а на шкафа имаше отворен, полупълен с дрехи и лични принадлежности куфар. Отговор на загадката беше плисъкът на вода, долитащ откъм банята.

Джак изчака спирането на душа и отново почука. Хоръс Уинчестър отговори с едно „момент, моля“, а самият момент се проточи почти десет минути.

Пациентът се оказа нисък и набит мъж, прехвърлил петдесетте. Изглеждаше здрав и в добро настроение. Пристегна колана на хавлията си и се отпусна в стола до леглото с доволна въздишка.

— По какъв случай? — усмихна се на посетителите той. — За пръв път приемам толкова много гости…

— Как се чувствате? — попита Джак и премести един стол точно срещу насреща му. Уорън и Натали останаха в коридора, тъй като им беше неудобно да се натикат без покана в болничната стая. Лори пристъпи към прозореца и с безпокойство огледа войниците, струпали се под навеса на кметството. Единственото й желание беше час по-скоро да поемат обратно към лодката.

— Чувствам се страхотно! — отвърна с широка усмивка Хоръс. — Стана истинско чудо! Пристигнах тук полумъртъв и жълт като лимон. А я ме погледнете сега! Готов съм за трийсет и шест дупки на голф в някой от хотелите ми! Хей, не забравяйте, че всеки от вас е добре дошъл при мен, по всяко време на годината. Напълно безплатно! Вие карате ли ски?

— Карам — кимна Джак. — Но сега бих искал да поговорим за заболяването ви. Доколкото разбрах, тук ви е бил присаден черен дроб, нали така? Откъде е дошъл органът?

— Това да не би да е някакъв тест? — дяволито се усмихна Хоръс. — Излишно е да се тревожите, няма да кажа на никого. Изпитвам огромна благодарност към всички вас, свързани с програмата, и съм решил в най-скоро време да поискам нов двойник.

— Какво точно имате предвид под „двойник“? — попита Джак.

— Ама вие не сте ли от питсбъргския екип? — попита Хоръс и хвърли разтревожен поглед към Лори.

— Не, ние сме от нюйоркския екип — отвърна Джак. — И сме страхотно заинтригувани от вашия случай. Радваме се, че сте добре, а сме тук специално, за да научим нещо повече… — Разпери ръце с дланите нагоре, на лицето му се появи широка усмивка: — Целите сме слух! Бихте ли започнали от самото начало?

— Искате да знаете как се разболях? — объркано го погледна Хоръс.

— Не. Интересува ни как уредихте да ви трансплантират черен дроб тук, в Африка… Бих искал да чуя какво имате предвид, като споменавате за двойник. Може би са ви присадили орган на някаква маймуна?

На лицето на пациента се появи нервна усмивка.

— Хей, какво става тук? — попита той, отново изгледа Лори и премести поглед към Уорън и Натали, които продължаваха да висят пред открехнатата врата.