Робин Кук - Хромозома 6

Но градът си беше град. Въпреки жалкия вид, на занемарените сгради, Джак и компанията му лесно намериха храна и вода, а след това и лодка, която да вземат под наем. С известно притеснение паркираха микробуса на метър от сградата на полицейския участък, надявайки се да го заварят там и когато се върнат от Кого.

— Колко време ще пътуваме според теб? — напрегна глас Лори, опитвайки се надвика острия пукот. Моторът работеше оглушително, тъй като се оказа, че част от ауспуховите тръби липсват.

— Един час — извика в отговор Джак. — Или двадесет минути, ако можем да вярваме на собственика на лодката… По всичко личи, че Кого се намира ей там, отвъд онзи нос…

Пресичаха широкото два-три километра устие на река Конго. Бреговете от двете му страни бяха гъсто залесени, от листата на дърветата се издигаха влажни изпарения. Поредната гръмотевична буря току-що беше отминала. По пътя насам ги бяха връхлетяли две, в бърза последователност една след друга.

— Дано не завали докато сме в лодката — въздъхна Натали.

Но Майката-природа не се съобрази с желанието й и само пет минути по-късно вече валеше като из ведро. Дъждовните капки бяха толкова тежки, че при съприкосновението си с речната вода вдигаха достатъчно високи пръски, за да обливат лодката. Джак намали оборотите на двигателя и побърза да се скрие под платнището при спътниците си. За приятна изненада на всички, то се оказа напълно непромокаемо и дрехите им останаха сухи.

Заобиколиха носа и пред очите им се разкри крайбрежната ивица на Кого. Пристанът беше изграден от тежки пресовани греди и нямаше нищо общо с паянтовите кейове на Акальонг. С приближаването си видяха, че част от него преминава в плаващ понтон.

Панорамата на Кого направи впечатление на всички. За разлика от безразборно разхвърляните постройки с ламаринени покриви, които доминираха в по-голямата част от Бата и цялото градче Акальонг, тук преобладаваха къщи в испански колониален стил с керемидени покриви и боядисани в бяло стени. Вляво, почти скрита сред буйната тропическа растителност, се белееше модерна електроцентрала. Присъствието й се забелязваше единствено заради неестествено високия комин.

Джак намали оборотите на двигателя. Грохотът стана поносим, вече можеха да се чуват. Към пристана бяха привързани няколко пироги като тази, в която се намираха. Издълбаните им стволове бяха претъпкани с рибарски мрежи.

— Радвам се да видя и други лодки — подхвърли Джак. — Опасявах се, че нашето кану ще стърчи тук като среден пръст.

— Онази модерна сграда трябва да е болницата — посочи с пръст Лори.

Джак проследи посоката и кимна с глава.

— Сигурно… Намира се точно там, където каза Артуро. А той знае най-добре, защото е участвал в строителството…

— Значи това е крайната цел на нашето пътуване.

— Предполагам — кимна Джак. — Поне за началото… Според Артуро, Животинският център се намира на няколко километра навътре в джунглата. Ще трябва да помислим как да се доберем до него…

— Градът е по-голям, отколкото очаквах — обади се Уорън.

— Чух, че бил стара испанска колония, реставрирана почти изцяло — рече Джак.

— Какво са търсили тук испанците? — учуди се Натали. — Наоколо няма нищо, освен джунгла…

— Отглеждали са кафе и кокосови орехи — поясни Джак. — Поне така пише в книгите, които изчетох. Но нямам никаква представа къде точно са отглеждали споменатите култури.

— Виждам войник! — съобщи с разтревожен глас Лори.

— И аз — промърмори Джак, докато очите му внимателно опипваха приближаващия се бряг.

Войникът носеше същите комбинезон в защитен цвят и червена барета като онези на пропускателния пункт. Крачеше лениво по павирания площад отвъд стената на пристана, с преметната през рамо пушка.

— Това означава ли, че преминаваме към план В? — иронично подхвърли Уорън.

— Още не — поклати глава Джак. — Той очевидно пази кея от нежелан достъп. Но я виж онзи бар „Чики“ отвъд площада… Доберем ли се дотам, ще бъдем свободни да вървим, накъдето пожелаем…

— Не можем да насочим кануто към брега и просто да слезем там — рече Лори. — Той несъмнено ще види това…

— Я виж колко е висок пристанът. Защо да не се натикаме под него? Зарязваме кануто там и отиваше пеша в бара… Какво ще кажете?

— Звучи добре — кимна Уорън. — Само дето няма начин да вкараме това корито под кея…

Джак се изправи и си проби път към един от прътите, които поддържаха брезента. Долният му край чезнеше в специална дупка, пробита в борда. Натисна го и той покорно се смъкна надолу.