Робин Кук - Хромозома 6

— Управителят каза, че не ви познава и не сте добре дошъл — обяви той.

— Жалко — промърмори Джак и протегна банкнотите, стиснати между показалеца и безименния пръст на лявата си ръка. — Много ви благодарим за помощта…

Арабинът огледа парите, протегна ръка и те изчезнаха в джоба му със светкавична бързина.

Джак го гледаше право в очите, но онзи не се помръдна. Изражението на лицето му беше неразгадаемо, вероятно поради гъстите мустаци, които покриваха значителна част от него.

— Малко ли му дадох? — объркано попита Джак и се извърна да погледне Уорън.

— Няма да се получи — рече с въздишка младежът.

— Искаш да кажеш, че ми взе парите, но въпреки това няма да ни пусне?

— Май да…

Джак отново насочи вниманието си към мъжа в черния костюм. Телосложението му не беше нищо особено — някъде към осемдесет килограма, но без излишни тлъстини. За момент се запита какво ли би станало, ако слезе от микробуса и го помоли да му върне парите. Отказа се от тази идея в момента, в който очите му се спряха на тримата войници с насочени автомати. Въздъхна, направи маневра и потегли обратно.

— Пфу! — обади се от задната седалка Лори. — Това хич не ми хареса!

— Така ли? — вдигна вежди Джак. — А какво да кажа аз?

— Какъв е план Б? — пожела да узнае Уорън.

Джак обясни намеренията си да тръгнат за Кого по море, от Акальонг. Накара Уорън да извади картата и да изчисли горе-долу колко време ще им отнеме пътуването до Акальонг, като вземе предвид разстоянието, изминато до момента.

— Около три часа, стига пътят да е добър — обяви Уорън.

— Проблемът е там, че ще трябва да се върнем доста назад, преди да поемем право на юг… Джак погледна часовника си.

— Сега е девет, значи ще бъдем там някъде около обед — пресметна той. — А разстоянието между Акальонг и Кого ще вземем максимум за един час, дори и с най-бавната лодка на света… Оставаме там час-два, после тръгваме обратно. Мисля, че ще можем да се приберем навреме. Какво ще кажете?

— Аз съм съгласен — рече Уорън.

— Има и друг вариант — подхвърли Джак и вдигна поглед към огледалцето за обратно виждане. — Връщаме дамите в Вата, а за Акальонг потегляме утре…

— Единственото ми притеснение са въоръжените до зъби войници — промърмори Лори.

— Това не е проблем — поклати глава Джак. — След като са разположили войници чак тук, в джунглата, в града те едва ли ще им бъдат необходими… Разбира се, в случай че се натъкнем на въоръжени патрули по брега, ще се наложи да мина на план В…

— Какъв е пък той? — вдигна вежди Уорън.

— Не знам — призна Джак. — Ще го оформим в движение. — Обърна се назад и попита: — А ти какво ще кажеш, Натали?

— Намирам авантюрата за възбуждаща и ще се присъединя към мнозинството — отвърна младата жена.

След едночасово пътуване стигнаха разклонението, при което трябваше да вземат решение. Джак отби встрани и изключи двигателя.

— Хайде, банда, време е за гласуване! — подхвърли той. — Бата или Акальонг?

— Мисля, че ще си скъсам нервите, ако те пусна сам — въздъхна Лори. — Значи тръгвам за Акальонг!

— Натали? — изви врат Джак. — Решавай, без да се влияеш от тези двамата смахнати!

— Идвам с вас — рече Натали.

— Окей — кимна Джак и включи на скорост. Микробусът изрева и пое по шосето за Акальонг.

Зигфрид стана от бюрото и пристъпи към прозореца с чаша кафе в ръка. Беше напълно объркан. Операцията в Кого беше в ход вече шеста година, но едва днес на пропускателния пункт се беше появила кола с чужденци, които изявяват желание да посетят града. Екваториална Гвинея никога не беше привличала туристи. Отпи глътка и се замисли. Дали има връзка между това необичайно събитие и посещението на Тейлър Кабот, президентът на „ГенСис“? И двете бяха колкото неочаквани, толкова и нежелани, главно поради възникналият неотдавна проблем с бонобите. Зигфрид не желаеше външни хора наоколо, докато този проблем не бъде решен. А в неговите очи такъв беше и президентът на „ГенСис“… Аурелио надникна да му съобщи, че навън чака доктор Реймънд Лайънс. Тоя тип също не го искам тук, извъртя очи комендантът, после въздъхна и каза:

— Нека влезе…

Реймънд се появи. Загорял и във форма, както винаги. Зигфрид му завиждаше за аристократичния външен вид, за двете здрави ръце.

— Открихте ли Кевин Маршал? — запита без предисловие новодошлият.

— Не — сухо отвърна Зигфрид, очевидно засегнат от грубия тон на доктора.

— Доколкото разбирам, той липсва вече четиридесет и осем часа! — сопнато рече Реймънд. — Искам да го откриете незабавно!