Робин Кук - Хромозома 6

После къщичките останаха зад гърба им, от двете страни на пътя се издигна непробиваемата стена на сочнозелената джунгла.

Трафик почти нямаше, ако не се броят няколко тежки камиона, с които се разминаха. Микробусът силно се разклащаше от въздушната струя на движещите се с голяма скорост машини.

— Тези натискат педала здраво — промърмори с уважение Уорън.

Изминаха около двадесет и пет километра на юг и младежът разгърна картата на коленете си. Предстоеше им да минат през едно разклонение с обратен завой, което не биваше да пропускат, за да не губят време. Тук понятието пътни знаци очевидно не съществуваше.

Слънцето изгря и пътниците побързаха да си сложат тъмните очила. Пейзажът беше все така монотонен — гъста и непроходима джунгла, сред която тук-там се мяркаше по някоя примитивна хижа. Два часа след потеглянето си от Бата стигнаха до разклонението, което водеше към Кого.

— Тук пътят е значително по-добър — отбеляза Уорън, докато Джак натискаше газта по гладкия асфалт.

— Изглежда нов — кимна Джак. Досега се бяха движили по сравнително добра настилка, която обаче беше изпъстрена с многобройни кръпки.

Напуснаха крайбрежната ивица и се насочих на югоизток. Джунглата от двете страни на пътя стана още по-гъста. Започнаха леко изкачване, в далечината се виждаха полегати зелени хълмове.

Изневиделица ги връхлетя силна тропическа буря. Небето изведнъж се изпълни с тежки черни облаци, за броени минути денят се превърна в нощ. Дъждът плисна като плътна водна стена. Износените чистачки на микробуса не бяха в състояние да се справят с подобен потоп и Джак бе принуден да намали скоростта до тридесет километра в час.

Четвърт час по-късно слънцето надникна между рошавите краища на облаците и превърна пътя в димяща лента. Пред тях се появи стадо бабуни, които сякаш подскачаха направо сред облаците.

Изкачиха поредния баир и пътят изви на югоизток. След кратка консултация с картата Уорън обяви, че от крайната цел на пътуването ги делят някъде около тридесет километра. Взеха поредния завой и пред тях изведнъж се появи някаква бяла сграда, издигаща се сякаш в средата на пътя.

— Какво е това, по дяволите? — учуди се Уорън. — Няма начин да сме пристигнали…

— Според мен това е пропускателния пункт, за който говорихме снощи — промърмори Джак. — Стискай палци всичко да е наред, защото в противен случай ще се наложи да минем на план Б…

С приближаването си към странната постройка видяха, че от двете й страни са опънати високи прегради от преплетен метал, боядисани в бяло. Бяха поставени на релси и това им позволяваше да бъдат изтегляни за преминаването на превозните средства.

Джак натисна спирачката и микробусът спря на десетина метра от бариерата. От караулното излязоха трима войници, чиито униформи бяха идентични с онези, които бяха забелязали около самолета на летището в Бата. Но за разлика от колегите си, тези тук държаха автоматите си насочени право към колата.

— Това не ми харесва — промърмори Уорън. — Изглеждат ми съвсем като хлапета…

— Запази спокойствие — рече Джак, свали страничното стъкло и подвикна: — Здравейте, момчета. Хубав ден, нали?

Войниците не помръднаха, лицата им запазиха безразличното си изражение.

Джак понечи да ги помоли да дръпнат преградата, но в същия миг на прага на караулното се изправи още един човек. За изненада на пътниците в микробуса, той беше облечен в сако и бяла риза с вратовръзка. В задушната атмосфера на джунглата това им се стори пълен абсурд. Другата изненада беше, че мъжът не беше негър, а арабин.

— Мога ли да ви помогна? — хладно попита той.

— Надявам се — отвърна с широка усмивка Джак. — Тръгнали сме на посещение в Кого…

Арабинът погледна челното стъкло, явно търсейки някакъв пропуск.

— Нямаме пропуск — призна Джак. — Ние сме двама лекари, които проявяват интерес към научно-изследователската дейност в Кого…

— Как се казвате? — попита арабинът.

— Доктор Джак Степълтън. Идвам чак от Ню Йорк…

— Почакайте — рече арабинът и изчезна обратно в къщичката.

— Нещата се закучват — промърмори с крайчеца на устата си Джак и отправи една усмивка към войниците. — Колко да им предложа? Хич ме няма, когато става въпрос за подкупи…

— Тук парите сигурно означават много повече, отколкото в Ню Йорк — поклати глава Уорън. — Защо не опиташ да го шашнеш със сто долара? Разбира се, ако си склонен на подобна сума… Джак пресметна колко са сто долара във френски франкове и дръпна ципа на кесията, вързана около кръста му. Няколко минути по-късно арабинът отново се появи.