Робин Кук - Хромозома 6

Обилната вечеря и бирата оказа своето влияние върху уморените от пътешествието гости. Скоро стана ясно, че почти всички с мъка държат очите си отворени. Надигнаха се и тръгнаха към стаите си, твърдо решени на следващата сутрин да бъдат с бистри глави, тъй като ги чакаше изпълнено с неизвестности пътуване в южна посока.

Бъртрам изкачи стълбите към кабинета на Зигфрид. Чувстваше се напълно изтощен. Беше осем и половина вечерта, а той беше на крак още от пет и половина сутринта. Току-що се беше прибрал от Изла Франческа, където надзираваше началото на масовия улов, който щеше да продължи и на следващата сутрин. Едва преди час съсипаните от работа хора се бяха прибрали в града.

Аурелио отдавна си беше отишъл. Това позволи на Бъртрам да влезе необезпокоявано в кабинета на началника му. Изправен до прозореца с чаша в ръка, Зигфрид гледаше към площада. Единствената светлина в кабинета идваше от черепа-свещник, точно както преди три вечери. Пламъчето му потрепваше от въртенето на вентилатора на тавана, по многобройните ловни трофеи играеха издължени сенки.

— Сипи си едно питие — промърмори, без да се обръща комендантът. Знаеше, че това е именно Бъртрам, тъй като преди половин час се чуха по телефона и се разбраха да се видят тук.

Бъртрам предпочиташе виното пред твърдия алкохол, но барчето на Зигфрид предлагаше само второто. По тази причина, а и поради умората в жилите си, той без колебание си наля двойна порция скоч. Отпи малка глътка от неразреденото питие и пристъпи към прозореца. Прозорците на лабораторията и болничния комплекс меко светеха в сгъстяващия се мрак.

— Беше ли уведомен за пристигането на Тейлър Кабот? — попита той.

— Нямах никаква представа за него — промърмори Зигфрид.

— Как се оправи?

— Настаних го в гостната на болничния комплекс — махна с ръка Зигфрид. — Наложи се спешно да извадя главния хирург от помещенията, които титулуваме „президентски апартамент“. Той, разбира се, не беше много доволен. Знаеш какви егоисти са понякога докторите… Но какво друго можех да направя? Не разполагаме с хотел…

— Защо е дошъл Кабот, знаеш ли?

— Според Реймънд — да направи оценка на програмата „бонобо“ — отвърна Зигфрид.

— Точно от това се страхувах — мрачно въздъхна Бъртрам.

— Лош късмет, мамка му! — изруга комендантът. — Програмата вървеше като по часовник цяла година, а тоя тип ни цъфна на главите точно когато имаме проблем!

— А Реймънд?

— И той е там — намръщи се Зигфрид. — Този човек е истински трън в задника! Държеше да е по-далеч от Кабот, представяш ли си? Сякаш искаше да го поканя в собствения си дом!

— Пита ли за Кевин Маршал?

— Разбира се. Това беше първият му въпрос след като останахме насаме…

— Какво му отговори?

— Казах му истината — въздъхна Зигфрид. — Казах му, че Кевин Маршал е заминал в неизвестна посока, придружен от старшата техноложка по репродуктивните въпроси и една оперативна сестра.

— Как реагира той?

— Стана червен като рак и пожела да узнае дали Кевин е тръгнал към острова. Отговорих, че това е малко вероятно. След което той ми заповяда да го открия. Представяш ли си? Келеш като Реймънд Лайънс си позволява да ми дава заповеди!

— Значи Кевин и жените още ги няма, така ли?

— Няма ги — кимна Зигфрид.

— А направи ли нещо, за да ги откриеш?

— Изпратих Камерън в Акальонг да провери евтините крайбрежни хотелчета… Върна се без резултат. Започвам да мисля, че са отскочили до Габон, там има един курортен комплекс, който се казва „Кокосовия плаж“… Предполагам, че са там, но не разбирам защо не са се обадили на никого.

— Страхотна бъркотия! — мрачно процеди Бъртрам.

— А ти как се справи на острова? — попита на свой ред комендантът.

— Добре. Особено предвид бързината, с която трябваше да организирам цялата операция… Пренесохме и един всъдеход, после операцията започна.

— Колко животни уловихте?

— Двадесет и едно. Екипът действа отлично, предполагам, че ще можем да приключим още утре.

— Добро постижение — кимна Зигфрид. — Това май е първата добра новина за тоя шибан ден.

— Става по-лесно, отколкото очаквах — призна Бъртрам. — Животните изглеждат така, сякаш умират от любопитство да ни видят отблизо. Това превърна стрелбата с упойващите стрели в детска игра…

— Радвам се, че поне тази работа върви добре — рече с въздишка Зигфрид.

— Днешният улов е изцяло от животни, които живеят северно от Рио Дивизо — поясни Бъртрам. — Много ми беше интересно да видя жилищата им — нещо като колиби от преплетени клони с покриви от големи тропически листа…