Робин Кук - Хромозома 6

— Хайде, Джак! — подвикна зад гърба му Лори. — Сега не е време за любопитство, трябва да се махаме оттук!

— Давай, човече! — обади се Уорън. — Забравяш, че ударих оня тип от охраната и той сигурно изгаря от желание за реванш!

— Вие вървете! — тръсна глава Джак. — Ще се видим при лодката.

Тримата му приятели си размениха тревожни погледи. Джак бутна вратата и влезе.

— Господи, Боже мой! — простена Лори. Едно е да проявяваш небрежност към собствената си безопасност, но съвсем друго да излагаш на риск и други хора.

— След секунда тук ще гъмжи от войници и охранители! — извика Уорън.

— Прав си — въздъхна Лори. — Вие бягайте, а аз ще се опитам да го измъкна…

— Не мога да ви оставя! — поклати глава Уорън.

— Мисли за Натали! — нервно извика Лори.

— Аз да не съм някаква глезла! — обади се обидено младата жена. — Заедно дойдохме тук, заедно ще си тръгнем!

— Добре — въздъхна Уорън. — Влезте там и се опитайте да измъкнете тоя шантав тип, а аз ще включа противопожарната аларма…

— Защо, за Бога? — погледна го объркано Лори.

— Стар трик, знам го още от ученическите си години — отвърна Уорън. — Когато си в опасност, предизвикай хаос. Колкото по-голям, толкова по-добре. Така получаваш някакъв шанс за измъкване…

— Добре, ще ти повярвам — кимна Лори, направи знак на Натали да я последва и се насочи към лабораторията.

Джак вече водеше оживен разговор с някаква лаборантка, облечена в дълга бяла престилка. Беше приятна жена с червена коса и обсипано с лунички лице. Смееше се от сърце на някаква шега, подхвърлена от него.

— Извинете — обади се Лори, положила всички усилия гласът й да прозвучи спокойно. — Джак, трябва да вървим…

— Лори, запознай се с Роланда Пфайфър — обърна се той. — Тя е от Хайделберг, Германия…

— Джак! — стисна зъби Лори.

— Роланда ми разказа много интересни неща — сякаш не я чу Джак. — Тя и колежките й работят върху проблемите на хистосъвместимостта на определени антигени… Вадят ги от един хромозом и ги поставят в друг, на съвсем същото място…

Натали пристъпи към прозореца, надникна към площада и се обърна с прибледняло лице.

— Положението става опасно! — напрегнато извика тя. — Току-що пристигна цял камион от онези араби с черните костюми!

В същия миг се включи противопожарната инсталация. Мощна сирена изпусна три последователни сигнала, а след тях прозвуча тенекиен глас: ВНИМАНИЕ! ПОЖАР В ЛАБОРАТОРИЯТА! МОЛЯ ЗА НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ ПО ЗАДНОТО СТЪЛБИЩЕ! ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АСАНСЬОРИТЕ Е ЗАБРАНЕНО!

— Господи, какво става? — закърши ръце Роланда и механично започна да се оглежда за личните си вещи. Лори сграбчи раменете на Джак и силно го разтърси.

— Джак, опомни се! Трябва да се махаме оттук!

— Разбрах с какво се занимават! — усмихна се развълнувано Джак.

— Пет пари не давам с какво се занимават! — изкрещя извън себе си Лори. — Хайде, тръгвай!

Изскочиха в коридора. Там вече имаше и други хора, които объркано се оглеждаха. Някои душеха въздуха, други напрегнато подвикваха. Почти всички държаха в ръце личните си лаптопи.

Джак, Лори и Натали се смесиха с тълпата и спокойно се насочиха към аварийното стълбище. Уорън ги чакаше до вратата. Беше облякъл бяла престилка, в ръцете му имаше по една и за останалите от групата. За съжаление обаче само те носеха къси панталонки.

— Създали са нещо важно с тези маймуни, които наричат бонобо! — развълнувано съобщи Джак. — Ето го обяснението за странните резултати от ДНК-пробите!

— Какви ги дрънка? — раздразнено се извърна Уорън.

— Не питай, защото само това чака — предупреди го Лори.

— Чия беше брилянтната идея да се включи противопожарната аларма? — попита Джак.

— На Уорън — отвърна Лори. — Слава Богу, че поне един от нас не си е изгубил ума!

Стълбището ги изведе на паркинга до северната стена на сградата. Събрали се на малки групички, болничните служители оживено разговаряха и гледаха към покрива. Изпепеляващите лъчи на слънцето бяха превърнали асфалта в полуразтопена лава. В далечината се появи вой на противопожарна кола, който бързо нарастваше.

— Какво ще правим сега? — попита Лори. — Дотук добре, тъй като изобщо не вярвах, че ще се измъкнем от сградата…

— Ще тръгнем по улицата, после ще завием наляво — посочи с ръка Джак. — Една по-широка обиколка несъмнено ще ни изведе до пристанището…

— Къде изчезнаха войниците? — учуди се Лори.

— Ами арабите? — добави Натали.

— Вероятно ни търсят в болницата — ухили се Джак.