Робин Кук - Хромозома 6

Сред най-често използваните бяха „арак“, което означаваше „махай се“, особено опасна в комбинация с размахване на ръката с разперени пръсти — жестът, който Кандис беше запомнила от операционната. „Хана“ означаваше „тихо“, „зит“ — „да вървим“. Съвсем конкретни обозначения имаше за храна и вода — съответно „буми“ и „карак“. Не бяха абсолютно убедени относно значението на „ста“, придружена с извърната нагоре длан. Може би ставаше въпрос за „ти“, или „теб“…

Артър се изправи и засипа със звуци малкото боноби, останали в пещерата. Те го изслушаха внимателно, после се втурнаха към изхода и изчезнаха навън.

По-късно Кевин и двете жени чуха пушечни изстрели. Бяха някак приглушени и слаби, като от въздушна пушка. След известно време в подножието на скалата се появиха фигурите на двама души с комбинезони — такива, каквито носеха в Животинския център. Покатериха се по скалите и силуетите им се очертаха на входа на пещерата. Единият носеше пушка, а другият — мощно акумулаторно фенерче.

— Помощ! — изкрещя Мелани и размаха ръце. Мощният лъч на фенерчето се плъзна във вътрешността.

Разнесе се силен трясък, Артър изскимтя и с недоумение сведе очи към червената стреличка, която стърчеше от гърдите му. Ръката му се вдигна да я издърпа, но тялото му изведнъж се сгърчи и започна да се свлича към пода.

Кевин, Мелани и Кандис изпълзяха от каменния си затвор и направиха опит да се изправят. Двамата мъже се плъзнаха покрай тях, коленичиха до бонобото и му инжектираха допълнителна доза приспивателно.

— Господи, добре че дойдохте! — възкликна Мелани. Пещерата се завъртя пред очите й и това я принуди да се облегне на хладната стена.

Мъжете се дръпнаха навън, лъчът на фенерчето пробяга по лицата на двете жени и се спря върху Кевин. Доскорошните затворници затвориха очи.

— Изглеждате ужасно! — удивено промълви онзи с фенерчето.

— Аз съм Кевин Маршал, а това са Мелани Бекет и Кандис Брикмън…

— Знам кои сте — кимна мъжът. — Дайте да се махаме от тази воняща дупка!

Затворниците с готовност се подчиниха и започнаха да слизат по издълбаните в скалата стъпала с омекнали крака. Ярката слънчева светлина ги принуди отново да затворят очи. Долу се бяха струпали още пет-шест човека от групата на гледачите. Бяха заети да качват телата на упоените бонобо върху платформа на колела, като предварително ги увиваха в тръстикови рогозки.

— Горе в пещерата има още едно — подвикна мъжът с фенерчето.

— Вас двамата ви познавам — промърмори Мелани, най-сетне успяла да огледа лицата на своите спасители. — Вие сте Дейв Търнър и Дарил Крисчън.

Мъжете не й обърнаха внимание. Дейв — по-високият от двамата, измъкна портативна радиостанция от колана си, а Дарил предпазливо заслиза по грубите стъпала.

— Търнър вика базата — промърмори в микрофона Дейв.

— Слушам — екна ясният глас на Бъртрам.

— Товарим последните бонобо — докладва Дейв.

— Отлично — похвали го Бъртрам.

— В една от пещерите открихме Кевин Маршал и двете жени.

— В какво състояние?

— Мръснички, но иначе изглеждат добре.

— Я дай това! — внезапно рече Мелани и протегна ръка към радиостанцията. Никак не й хареса да товарят за нея като за неодушевен предмет. Но Дейв отблъсна ръката й.

— Какво да правим с тях? — попита в микрофона той.

Мелани сложи ръце на кръста си, в очите й проблеснаха опасни пламъчета.

— Какво означава това? — пожела да узнае тя.

— Докарайте ги в Центъра — разпореди се Бъртрам. — Ще информирам Зигфрид Шпалек, който положително изгаря от нетърпение да си поговори с тях.

— Разбрах, край — отговори Дейв и изключи радиостанцията.

— На какво дължим подобно отношение? — повиши тон Мелани. — Бяхме пленници на животните повече от два дни!

— Само изпълняваме заповеди, госпожо — сви рамене Дейв. — По всичко личи, че двамата с Маршал сте настъпили котката по опашката…

— Какво правите с бонобите, за Бога? — попита Кевин. В първия момент помисли, че действията на групата гледачи са насочени единствено към тяхното спасяване. Но наредените върху платформата упоени животни го хвърлиха в дълбоко недоумение.

— Край на безгрижния им живот на острова — отвърна Дейв. — Започнали са да водят войни и да се избиват помежду си. Открихме вече четири трупа, всичките убити с каменни брадви. По тази причина ги упояваме. Ще ги приберем в Центъра, всяко в отделна клетка. Доколкото съм информиран, отсега нататък ще живеят в изолирани бетонни килии, два на два…