Робин Кук - Фатално лекарство

Калхоун напусна аптеката с чувството, че списъкът му ще продължава да се допълва и разкриването на извършителя ще бъде трудно. В него вече имаше двадесет и пет имена, макар че обиколката му из Бартлет все още не беше приключила. Повечето от магазините вече бяха затворени и това го накара да прекоси улицата и да се насочи към кръчмата „Айрън Хорс“. Той обичаше това заведение, от което имаше много приятни спомени. Жена му настояваше да идват тук при празнуването на всички по-важни дати в съвместния им живот.

Барманът Карлтън Харис го позна в мига, в който го зърна на прага. В резултат върху плота кацна чаша „Дива патица“ без лед, а Карлтън си наточи половин халба бира, за да се чукне с госта.

— С нещо ново ли си се захванал? — попита той след като отпи едра глътка и обърса устните си.

— Мисля, че е точно така — кимна Калхоун и дискретно се приведе над бара. Карлтън механично стори същото.

Анджела мълчаливо приготви леглото за спане. Дейвид беше сигурен, че още му се сърди заради дебелашката шега с маските и реши да разведри атмосферата на всяка цена.

— Мисля, че достатъчно дълго си се цупила — подхвърли той. — Нима не разбираш, че ние с Ники само се пошегувахме?

— Какво те кара да мислиш, че се цупя? — направи се на изненадана тя.

— Хайде, стига — направи гримаса Дейвид. — Не си отронила нито дума, откакто сложихме Ники да си легне…

— Признавам, че съм малко разочарована от тъпата ти шега, особено след като знаеш как приех откритието на трупа в мазето. Надявах се, че ще проявиш повече тактичност…

— Вече ти се извиних, нали? — погледна я продължително Дейвид. — Изобщо не допусках, че ще се стреснеш чак толкова. Освен това не беше просто майтап… Направих го и заради Ники.

— Да бе, как не — скептично поклати глава Анджела.

— Реших, че майтапът е най-доброто лекарство срещу кошмарите й напоследък — продължи Дейвид. — Това беше единственият начин да я накарам да слезе в мазето без да изпита страх. И се получи — тя беше толкова нетърпелива да ти направи номер, че забрави всичките си страхове…

— Би могъл да ме предупредиш, нали?

— Не го направих само защото бях сигурен, че няма начин да се хванеш — поклати глава Дейвид. — А елементът на конспирация беше факторът, който ангажира напълно въображението на Ники.

Анджела го дари с продължителен поглед. По всичко личеше, че наистина съжалява за нескопосаната шега. Обзе я дълбоко чувство на неудобство от факта, че се беше хванала, да не говорим за цупенето след нея. Остави четката за зъби, която държеше в ръка, пристъпи към съпруга си и го прегърна.

— Съжалявам, че избухнах, но бях много изнервена — прошепна тя. — Обичам те.

— И аз те обичам — притисна я към себе си Дейвид. — Наистина беше по-добре да ти кажа какво сме намислили, а ти щеше да се престориш на изненадана. Просто не помислих за това. Напоследък съм доста притеснен от проблемите в болницата. Състоянието на Мери-Ен Шилър се влошава и аз предчувствам, че ще умре…

— Стига, стига — погали го по врата Анджела. — За тези неща човек никога не може да бъде сигурен.

— Хубаво — въздъхна Дейвид. — Няма смисъл да го обсъждаме…

Докато се приготвяха за лягане той й разказа за своя професор, дошъл напразно чак от Бостън.

— И това те депресира още повече, а? — подхвърли тя.

— Едва ли — поклати глава Дейвид. — Но сутринта се събудих в четири и отново започнах да мисля за пациентите си. Имам чувството, че пропускам нещо, може би някакво неизвестно вирусно заболяване… Същевременно съм с вързани ръце, защото преди да свикам консулт трябва да мисля за Кели и неговите забрани… Това ме изнервя, не мога дори да преглеждам като хората…

— Искаш да кажеш, че не можеш да увеличиш количеството на прегледите, така ли?

— Така е — кимна с въздишка Дейвид. — Точно до това доведе натискът от страна на Кели. Улавям се, че започвам да избягвам подробните разговори с пациентите, не отговарям на въпросите им. Това никак не е трудно, но не ми е приятно да заблуждавам хората. Не знам дали те го усещат, но за мен откровените разговори винаги са били най-прекият път към поставянето на вярната диагноза…

— Искам да ти направя едно признание — внезапно рече Анджела.

— Какво? — попита Дейвид и се приготви да се пъхне под завивките.

— Днес и аз направих нещо, за което би трябвало първо да поговоря с теб.

— Какво е то?

Анджела се плъзна под одеялото и му разказа за пътуването си до Рутланд и внезапното си решение да наеме Фил Калхоун за разследване убийството на Денис Ходжис.