Робин Кук - Фатално лекарство

— Не сте ги очаквал, така ли? — попита Доналд.

— Никак — отвърна Дейвид. — Особено след като на скенера не се видяха никакви злокачествени образувания…

Близките на покойната закимаха с глави, сякаш всичко им беше ясно. След което Дейвид импулсивно усети, че сега е моментът и поиска разрешение за аутопсия, забравил изричните заповеди на Кели.

— Не знам — колебливо поклати глава Доналд и хвърли поглед към роднините си. Те също изглеждаха нерешителни.

— Помислете си тази нощ — предложи Дейвид. — До сутринта тялото ще остане тук.

Раздели се с хората и напусна реанимацията. В душата му бушуваха силни емоции, не му се прибираше у дома. Краката му сами се насочиха към стаята на дежурните сестри, разположена на втория етаж. В стационара цареше дълбока тишина. Взе от рафта картона на Джонатън Ейкинс и разсеяно го прелисти. Една от сестрите забеляза това и му съобщи, че господин Ейкинс е буден и гледа телевизия. Дейвид забърза към стаята му и надникна през отворената врата.

— Как е работата?

— Господи, на какъв всеотдаен доктор съм попаднал — усмихна се Джонатън. — Вие какво, да не би да живеете тук?

— Искам да се уверя, че машинката ви работи безотказно — отвърна на усмивката Дейвид.

— Екстра е — увери го пациентът. — Мисля, че вече мога да се прибера у дома…

— Това вероятно ще стане още сутринта — кимна Дейвид, после изненадано добави: — Виждам, че са сменили леглото ви…

— Така е — отвърна Джонатън. — Не успяха да поправят онова, старото… Благодаря, че ги притиснахте, защото мен никой не ме чуваше.

— Няма защо — отвърна Дейвид. — Ще се видим утре сутринта.

Излезе от болницата и се насочи към колата. Запали мотора, но не потегли. За една седмица беше изгубил трима пациенти. При това такива, които другите лекари поддържаха в добра форма без особени усилия. Това го накара да постави под въпрос компетентността си на медик. Не можеше да се отърве от гадното чувство, че ако бяха пациенти на други лекари, тези хора може би още щяха да са живи.

Поклати глава и включи на скорост. Съзнаваше, че не може да стои на този паркинг цяла нощ. Когато приближи къщата видя, че в спалнята им свети. Анджела му отвори още преди да беше слязъл от колата. В ръцете си държеше някакво медицинско списание.

— Добре ли си? — попита тя след като заключи след него.

— Бил съм и по-добре — отвърна с въздишка Дейвид. — А ти защо не спиш?

— Без теб не мога — оплака се Анджела, прекоси кухнята и се насочи към хола. — Особено пък след тази бележка на вратата… Ето какво ще ти кажа… Ти и друг път ще излизаш нощно време, тъй като ще те викат от болницата. Затова искам да имам пистолет…

Дейвид протегна ръка и рязко я обърна към себе си.

— Никакви пистолети в този дом! — отсече той. — Прекрасно знаеш какво сочи статистиката за злополуките с огнестрелно оръжие в семейства, в които има и малки деца!

— Тази статистика не важи за семейства на лекари, които имат само едно, при това свръхинтелигентно дете — държеше на своето тя. — Освен това аз поемам ангажимента да разясня на Ники всичко, свързано с оръжията…

Дейвид я пусна и бавно се насочи към стълбите.

— В момента нямам енергия да споря — промърмори той.

— Много добре — кимна Анджела и тръгна подире му.

С надеждата, че все пак ще успее да подремне, той реши да вземе още един душ. Когато излезе от банята, Анджела продължаваше да лежи с отворени очи и патологичното списание в ръце.

— Снощи след вечеря спомена, че би искала да ми помогнеш — подхвърли той. — Спомняш ли си?

— Разбира се.

— Е, мога да ти дам тази възможност… Преди един час помолих семейство Шилър за аутопсия. Оставих ги да си помислят до утре.

— За съжаление това не зависи от семейство Шилър — напомни му Анджела. — Нали знаеш, че болницата не прави аутопсии на пациенти на КМВ?

— Идеята ми е тази аутопсия да направиш ти, без да искаме разрешение от никого.

Анджела се замисли, после бавно кимна с глава.

— Може би ще стане — рече тя. — Утре е неделя и лабораторията приема само спешни биопсии.

— Точно това имах предвид — леко се усмихна Дейвид.

— Добре — въодушеви се Анджела. — Сутринта ще дойда с теб и ще поговоря с роднините на починалата…

— Дано да ги убедиш — въздъхна с облекчение Дейвид. — Много ми се иска да разбера дали има конкретна причина за тази смърт…

На сутринта Дейвид и Анджела бяха изтощени и недоспали, но за разлика от тях Ники си беше починала добре. За нея нощта беше протекла спокойно, без зачестилите напоследък кошмари.